Калената в елитния тенис психика помага на испанката да оцелее в тежката химиотерапия

Сега тя отново тича по корта и дори мечтае за олимпийските игри

В началото на 2020 г. близките на Карла усетиха, че е по-емоционална от друг път. Иначе испанката беше известна сред близки, приятели и фенове като момичето с железните нерви. И все пак през първите месеци от миналата година сълзите по-често навестяваха очите й, а самата тя очевидно не се притесняваше от промяната в поведението си и не се опитваше да го скрие. Та кой голям спортист не се пропуква, когато дойде време за отказване? Карла Суарес Наваро даде всичко от себе си в женския тенис и реши, че на 31 години й е време да потърси и други предизвикателства в живота.

"Откакто се помня, само тренирам и се състезавам. Сега виждам колко много неща има за правене. Достигнах възраст, в която да мога правилно да преподредя приоритетите си. Винаги ще обичам тениса, но сега ще се науча да обичам и другите дребнички удоволствия от ежедневието", каза тогава Карла и не пропусна да пролее сълза при мисълта, че оттук нататък ще хваща ракетата само за удоволствие.

Хората я разбраха и тайничко й завидяха. Та кой като нея. Само на 31 тя получава шанса да се пенсионира със самочувствието на успяла жена. В кариерата си девет пъти играе финал и печели две титли на сингъл. Освен това играещата бекхенд с една ръка тенисистка има седем четвъртфинала в турнири от "Големия шлем". Стабилното й представяне на корта й помага да натрупа прилично финансово състояние, за да не разчита на социалните услуги на държавата. Момиче с авторитет, което може да си поживее месец, два или година, а след това отново да се влее в редиците на световния тенис като треньор или собственик на своя школа. Да, тя наистина беше обект на благородна или не чак толкова завист поне докато не започнаха болките в корема.

След месеци на болка и неподправен ужас стигналата до номер 6 в световната ранглиста тенисистка най-сетне може да разкаже за онзи първи миг на сблъсък с осъзнаването, че цялото човешко щастие на света се крепи на един тънък косъм. Хроничната болка в корема я навестява някъде към края на миналия август, когато светът тъкмо е започнал да разбира, че коронавирусът съвсем не си е събрал багажа и дори възнамерява да остане по-задълго в нашия живот.

Самата Карла решава, че е пипнала вируса и отива в болницата, за да й предпишат необходимото лечение. Само че тестът й излиза отрицателен, а последвалите изследвания носят много много по-лоши новини.

Целия материал четете в "168 часа" - тук