За да работи правилно мозъкът, в атмосферата трябва да се изгарят по-малко изкопаеми горива. Колкото повече е въглеродният двуокис във въздуха, толкова по-пагубно е това за когнитивните способности. До тези заключения водят изследвания, които Борисал Григоров, главен асистент в Геолого-географския факултет" на СУ „Св. Климент Охридски”, показа на "24 часа".

Той обясни взаимовръзката между човешките дейности и мозъка. Според него има една неглижирана последица от въздействието на повишените концентрации на въглероден двуокис за хората.

Учените са концентрирани върху това как увеличението му влияе на развиващия се мозък. Ето защо експерименталните им методологии са насочени към училищната среда.

Въздействието не се ограничава само до класните стаи, но и в други помещения, където вентилацията е слаба, каквито са повечето офиси. Изследвания в училище свидетелстват за значителна разсеяност и за спад на способността на учениците да запаметяват информация. Защо?

Високото съдържание на въглероден двеокис ограничава газовия обмен в организма и увеличава количествата му в алвеолите, пише climateka.bg.  После газът се пренася чрез кръвта, която достига мозъка. Двустранната връзка: високо съдържание на газа, достигащ мозъка, и ниски стойности на кислорода, е критична. Настъпва понижена възбудимост на мозъка и се повишава сънливостта, както и раздразнителността, които заедно вредят на когнитивната функция.

Това се потвърждава от изслбедване с плъхове. Дори леко увеличение на концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата може да доведе до ацидоза (повишена киселинност) при хората, а последствия от нея са безпокойство, обърканост и сънливост.

Въглеродният дввуокис в затворените помещения се повишава и заради дишането. Стаите не са изолирано пространство и външният въздух също влиза в тях – през процепи, вентилационни отвори и др. Когато стаите не са пренаселени, нивата на газа са близки до външните условия.

Изследвани са и т.нар. градски куполи с въглероден двуокис. Понятието произлиза от близостта до източниците на емисии, например изгарянето на изкопаеми горива.

Проучване в Балтимор за период от 5 г. доказва увеличено съдържание на въглероден диоксид с 66 ppm (части на милион). Човешките дейности допринасят за него. Това увеличение достига безпрецедентни стойности в историята. То забързва измененията в климата, а вреди и на здравето.

Антропогенният принос в измененията на климата има множество прояи с обезпокояващи проследици. Например т. Нар. горещи вълни повишават съртността. 

Прогнозите

Известни са различни прогнози за увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата. Във всяка от тях хоризонтът е до края на настоящото столетие, като стойностите се увеличават до 960 ррм.

Прогнозите за бъдещото въздействие на променения химичен състав на въздуха върху мозъка са трудни. Смята се, че въглеродният двуокис вътре в училища, университети и офиси винаги е поне толкова, колкото и в атмосферата заради постоянния газообмен между вътрешната и външната среда. Ако всеки ученик допринася с 0,004 л/сек при външна концентрация 477 ppm (поради увеличението с 66 ppm), в класните стаи концентрацията би била 877 ppm. Тези стойности са очаквани при нормално проветряване. Често се случва обаче тя липсва, което води до по-високи концентрации на въглероден двуокис.

Това намалява с 25% способността за намиране на верни решения на задачи и с до 50% способностите при по-комплексни проблеми през 2100 година в сравнение с днес. Този проблем е обсъждан като преодолим на конференцията за климата в Париж.

Спрямо времето на Индустриалната революция има намаление на когнитивните способности с 8% или дори 13%, ако градският купол с въглероден двуокис е изцяло антопогенен.