Д-р Желязко Арабаджиев, дм, e началник на отделението по Медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда:

- Д-р Арабаджиев, какво е разпространението на рака на белите дробове в България през 2020 г. и какви са тенденциите в заболеваемостта?

- Ракът на белите дробове е второто по честота злокачествено заболяване при мъжете, а при жените е на 5-о място по данни на GLOBOCAN от 2020 г. От същия източник става ясно, че през 2020-а новите случаи са 4300, като от тях 3357 са при мъже. Данните за смъртността от рак на белия дроб са още по-притеснителни - през 2020 г. 3609 души са починали от това заболяване, което го нарежда на първо място като причина за смърт от онкологично заболяване.

Поради високата заболеваемост и високата смъртност ракът на белите дробове е сериозен медицински, но и тежък социален проблем. За съжаление, въпреки нарасналата информираност на обществото продължаваме да наблюдаваме случаи на рак на белите дробове при млади пациенти, диагностицирани по-често в напреднал стадий, което допълнително утежнява прогнозата за тях и ситуацията със заболяването. Друго неблагоприятно обстоятелство беше пандемията от COVID-19. Още в началото стана ясно, че при пациентите с рак на белите дробове вирусното заболяване протича по-тежко и смъртността е по-висока.

- Защо е така?

- Причините са комплексни. От една страна, пациентите с рак на белите дробове имат компрометирана дихателна дейност заради онкологичното заболяване, по-често имат задух, намалено кислородно съдържание в кръвта. От друга страна, заради вирусната инфекция, която най-често се проявява с двустранни пневмонии, показателите на дишането допълнително се влошават. Немалка част от пациентите с рак на белите дробове провеждат химио- или лъчетерапия, като и двата вида лечение поради естеството на действие на противотуморните агенти водят до срив в кръвотворенето, в това число и на белите кръвни клетки, а оттам - до отслабване на имунитета и имунния отговор към вирусното заболяване. Така предизивикателството към онколозите в условията на пандемия от COVID-19 е да съхранят пациентите да не се заразят с вируса, да не развият дихателна недостатъчност, ако се разболеят, и да провеждат възприетото противотуморно лечение по план без забавяне и отлагане заради вирусното заразяване. Оказа се, че в резултат на разпространението на вируса и най-вече заради страха от заразяване немалка част от хората с рак на белите дробове са отлагали посещението в болница, където могат да бъдат диагностицирани от онколог и лечението им да започне своевременно.

- Какви резултати очаквате от комбинирането на негативните фактори?

- Не всичко е със знак минус, има и благоприятна тенденция - все повече увеличаващите се терапевтични възможности за лечение на рака на белите дробове. Като трябва да се подчертае, че тези възможности вече не се свеждат само до лечение с лъчетерапия и химиотерапия. През последните 10 г. в лечението на рака на белите дробове навлезе т.нар. персонализиран подход на лечение и мултидисциплинарното обсъждане на всеки отделен случай. Таргетната терапия, насочена към определени мутации в туморната клетка, наречени драйверни, осигури удължаване на времето до прогресия на болестта и общата преживяемост. Благодарение на разработените методи на изследване на тези мутации има промяна в рутинната практика, свързана със задължителното им тестване в туморния материал на пациентите. В редица случаи, когато пациентът се лекува с таргетна терапия, общата преживяемост дори и в най-напредналите случаи нерядко вече надхвърля немислимите до този момент над 30 месеца.

Модулиране на имунния отговор към туморните клетки с лекарствени продукти, най-общо наричани имунотерапии, се оказа следващият скок в лечението на рака на белия дроб. И още една възможност да прецизираме, персонализираме терапевтичното поведение по отношение на детайлни специфични характеристики на туморната клетка при този вид злокачествено заболяване.

Вече като стандарт на лечение при повечето видове рак на белите дробове се възприема самостоятелното или в комбинация с химиотерапия лечение с имунотерапия, което подобри резултатите от това лечение и оптимизира прогнозата на тези пациенти.

Вторият важен момент в лечението на рака на белите дробове е мултидисциплинарното обсъждане на всеки отделен пациент от лекарствен онколог, лъчетерапевт, хирург, патолог и молекулярен биолог. Така нерядко един пациент с по-напреднал рак на белите дробове започва лечението с противотуморни лекарства, което на следващ етап прави възможно провеждането на радикална операция и постигане на излекуване.

От друга страна, там, където имаме голям туморен обем в белия дроб, нерядко се използва силата на съчетаната химиотерапия в комбинация с лъчетерапия и имунотерапия - подход, който не беше възможен допреди 2 г. Оперативните техники за рак на белия дроб също се прецизираха. Сега в няколко болници в страната вече стандартно се прилага роботизирано оперативно лечение, осигуряващо оптимално отстраняване на тумора, както и много по-кратък болничен престой на пациента и бързо следоперативно възстановяване.

Но в заключение нека да се върнем там, откъдето започнахме: ракът на белите дробове е най-честата причина за смърт от онкологично заболяване.

Прогнозата значително се подобри с навлизането на новите, по-прецизни и качествено различни по действие лекарствени продукти и вероятно в следващите пет години благодарение на персонализираната медицина тази тъжна статистика за рака на белите дробове ще придобие по-позитивно звучене. 

Д-р Таня Златанова, онколог, ръководител на програма за лечение на рак на белите дробове в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда: Пациентите със солидни тумори са с повишен риск от COVID през първата 1 г.

- Д-р Златанова, какво се случва, когато в пациент се срещнат ракът на белия дроб и коронавирусът?

- Засега липсват категорични доказателства за повишена заболеваемост от COVID при пациенти с онкологични заболявания, въпреки че данни от Китай, Италия и САЩ показват повишен риск за по-тежко протичане на инфекцията сред тази група от населението.

Отнася се за хора с рак над 65 г. със съпътстващи болести и влошено общо състояние. Пациентите със солидни тумори са с повишен риск за COVID най-вече в първата 1 г. от диагнозата, но той постепенно намалява - особено след 5-ата година.

До момента пациентите, които се лекуват с имунотерапия, нямат повишен риск от смърт от коронавирус за разлика от тези, получаващи химиотерапия или съчетана химио-имунотерапия.

При симптоми на втрисане, кашлица, болки в гърлото, затруднено дишане, мускулно-ставни болки, силна умора или липса на вкус и обоняние тези пациенти трябва да потърсят лекарска помощ. Но и обратното е тревожно – ако поради пандемията се стигне до значително забавяне на скрининга, диагностиката и своевременното лечение и проследяване на пациентите с онкологични заболявания и в частност на пациентите с рак на белите дробове.

- За кои видове рак на белия дроб навлизат нови лекарства?

- Смъртността от недребноклетъчен рак на белите дробове на популационно ниво намалява значително в последното десетилетие и средната преживяемост след поставяне на диагнозата се удължава заради приложението на нови медикаменти, включително таргетни терапии и имунотерапии. За съжаление, над 85% от пациентите с рак на белия дроб се диагностицират с авансирало заболяване в трети и четвърти стадий и единствено системната противотуморна терапия и палиативната лъчетерапия имат място в лечението. Прилагат се химиотерапия, имунотерапия, съчетание между химио- и имунотерапия и таргетни терапии, като все по-голяма роля играе персонализираната терапия, приложена към индивидуалните характеристики на тумора.

- Как се установява профилът на туморите?

- В съвремието не само хистологичната - “под микроскоп”, диагноза е достатъчна, но задължително се провежда и генетично тестване на туморите на белите дробове. Така се определят мутациите, които са “мишена” за таргетната терапия. В последните години разполагаме с таргетни терапии, подходящи както за начално лечение на определени видове рак на белия дроб, така и като последваща терапия.

- Може ли хората с онкозаболявания да се ваксинират срещу COVID?

- Данните за онкологични пациенти в изпитванията на ваксините са ограничени. Затова на този етап възприемаме препоръките на европейските и американските дружества по онкология, които препоръчват ваксинация на пациентите с рак, като по-удачни се считат базираните на генетичен материал, на неживи атенюирани и репликационно-компетентни векторни ваксини. По-слаб имунен отговор се очаква при някои пациенти с онкохематологични заболявания, лекувани с моноклонални антитела или интензивна имуносупресивна терапия. Ефективността на ваксината при останалите пациенти с рак зависи от вида на активно лечение, общото състояние и състоянието на кръвотворната система. Ваксинацията при тях е добре да се проведе преди старта на противотуморното лечение, но препоръките допускат това да се случва и между курсовете лечение, съобразено със състоянието на пациента. Като се вземат предвид тези специфики, изглежда, ползите от ваксинирането превишават рисковете и се препоръчват при онкопациенти.