12°C   София
 

Опитът от 118 пациенти на екип от софийската УМБАЛ “Св. Иван Рилски” е публикуван във влиятелното Neurosurgery, корицата за февруари е българска

Аневризмите представляват коварно разширяване и изтъняване на участък от артерия. Преразтягането под напора на налягането от кръвта има потенциал да разкъса съда. В която и зона да се случи, кръвоизливът е заплаха за живота. По-добри са прогнозите при изолиране на разширението, преди стената му да започне да се разслоява, но

около 2/3 от

аневризмите издават

съществуването си

направо с пробив

на артерията

Лечението е висш пилотаж. Корекцията може да се направи с класическа неврохирургия, която при мозъчни аневризми предполага отваряне на черепа и работа във високочувствителна за увреждане зона, или с т.нар. щадящи безкръвни ендоваскуларни (вътрешносъдови) методи, при които до критичното място се достига по съдов път и за изолиране на зоната се използват високотехнологични устройства. Във втория вариант интервенцията започва с ангиография, която е първият и само диагностичен етап.

В кръвообращението се вкарва контрастно вещество, което прави съдовете видими чрез рентгенова апаратура. Тази своеобразна карта на кръвоносните съдове помага на лекаря да набележи ендоваскуларен път за достигане до аневризмата. През отвор в артерия на ръката или на крака се вкарва тънка гъвкава тръбичка (катетър) с управляем водач, която ще “занесе” до критичното място материал, който да запълни издутината. На практика аневризмата се изолира и по този начин се обезопасява.

Едни методи

ползват

нещо като

втвърдяващо

се лепило,

други създават

кълбо от

много фини

платинови нишки, които провокират съсирване на кръвта в пространството в тях.

При идеалните условия аневризмата е на “удобно” място и има форма на балонче, сравнително лесно за изолиране с по-новия способ с платинени влакна.

Когато обаче разширението има широка основа, лекарят трябва да съхрани основния съд по време на запълването. Традиционните подходи са входът на аневризмата да бъде предпазен с временен балон, но той спира и преминаването на кръвта в основната, хранеща мозъка артерия. Рискът е от това да последва загиване на мозъчни клетки.

Другият начин за предпазване на артерията по време на запълване на аневризма е съдът да бъде стабилизиран чрез стент.

В класическия случай това е укрепваща тръбичка, например подобна на пружинка на химикалка. Стентовете се използват при некървелите, случайно диагностицирани аневризми.

Технологиите обаче се развиват и се появават нови устройства в помощ на реконструкцията на увредените зони на артериите.

Умна иновация, кръстена “Команечи” (на гимнастичката Надя Команечи, първата олимпийска шампионка, оценена с пълните 10,0, което е смятано за непреодолим връх), заради своята гъвкавост в директен и преносен смисъл, дава възможност за избягване на част от затрудненията при по-старите познати техники.

От създаването си в израелска компания до момента методът за лечение на този вид запушване (емболизация) на мозъчна аневризма е приложен на около 500 души, лекувани модерно в престижни центрове по света. В научната литература обаче се описват серии от сравнително малко случаи (най-много по 4-5 включени пациенти в статия), и то като пробиви в страни в Европа и в САЩ.

Затова публикацията на екипа на софийската Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Свети Иван Рилски” за 118 пациенти с кървели аневризми прави впечатление на световната неврохирургична и неврорентгенологична общност. Модерната техника на лечение е проведена успешно във всички случаи при “висока процедурна безопасност и адекватна степен на запушване”, а пациентите са проследени поне 18 месеца.

Благодарение на

метода се избягва

антиагрегантната

терапия, популярна

разговорно като

разреждане

на кръвта

Почти 64% от пациентите са били насочени от болници в страната и лекувани от екип, ръководен от доц. д-р Станимир Сираков – началник на Референтния център по мозъчносъдови заболявания в болницата.

Публикацията в Neurosurgery е едва трета от изцяло български екип и за трети път от специалисти на университетската “Свети Иван Рилски”, уточни пресофисът на болницата.

Екипът, който стои зад публикацията (от ляво на дясно на снимката) включва доц. Марин Пенков, неврорентгенолог, началник на Отделението по образна диагностика; д-р Кристиан Нинов, неврохирург; доц. Станимир Сираков, неврорентгенолог, началник на Референтния център по мозъчносъдови заболявания; д-р Александър Сираков, неврорентгенолог; проф. Васил Каракостов, неврохирург, началник на Клиниката по неврохирургия; доц. Красимир Минкин, неврохирург, началник на Референтния център по функционална и епилептична хирургия.

Наред с научния принос за клиничното значение на използването на устройството редколегията на изданието е оценила високо и вниманието на екипа към всеки детайл. За първи път журналът има “българска” корица – художествената илюстрация на метода е лице на февруарския брой на журнала.

Процедурите за ендоваскуларна емболизация за лечение на вътречерепни аневризми се развиват през последните 20-ина години, но показанията за извършването им се разширяват с появата на нови усъвършенствани техники и с иновативни помощни устройства, обясни доц. Сираков.

Принципът на успеха на методиката “Команечи” може да бъде обобщен с достъпни за широка аудитория обяснения, но изисква перфектно сработен екип и професионализъм на световно ниво.

Материалът дава възможност изцяло видимият с рентген микрокатетър да бъде заведен по съдов път до мозъчната аневризма. Следващият етап е артерията да бъде обезопасена с временната мрежичка. При плътно прилегнал съм основата елемент екипът започва същинската лечебна процедура по запълване на кухината с платинени нишки.

 След като се изгради

кълбо от спирали в

аневризмата,

устройството

се връща обратно

в микрокатетъра

и безопасно се изважда през артерията, чрез която е било доставено. В изводите към публикацията се казва, че при контролния оглед след интервенцията не се установява разтягане на артерията в лекуваната зона. Екипът го отдава на уникалната гъвкавост на използваната временна мрежичка, която се намества плътно и прецизно по стените на съда. Така “Команечи” помага да се избегне всяко възможно нежелано взаимодействие между намотките и мрежата на устройството в основата на аневризмата.

На базата на опита си с проследените и описани 118 пациенти екипът излиза със становище, че методът “Команечи” е “осъществим и безопасен начин за лечение на остро разкъсани аневризми с широка основа с благоприятен профил на безопасност и приемлив процент на късни усложнения, сравним с по-рано докладвани данни за различни начини на лечение, налични в подобни условия. Основното предимство на устройството е, че може да се приложи в острия периоод на кървене без необходимост от антиагрегантна терапия.”



ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*

Д-р Йовчо Топалов извърши резекцията на комунизма

На 11 януари на 90-годишна възраст почина военният лекар Йовчо Топалов, извършил пълната резекция на...

Почина основателят на ВМА проф. Йовчо Топалов

Военномедицинска академия изказа съболезнования на  близките на проф. Йовчо Топалов – началник на...

Умря най-силното момче в света

Джамбулат Хатохов, който на 3,5-годишна възраст бе вписан в Книгата на рекордите на Гинес като...

От 1 апарат дишат 4-ма чрез малко подобрение

За 10 минути и с подръчни средства се правят разклонения от машината Критичен за болниците със...

Защо при КОВИД-19 има емболия

Появи се парадокс - лекарите от първа линия в битката с коронавируса имат много въпроси за реакциите...

Тревожни сигнали, които получаваме от бъбреците

Особен орган са бъбреците. Милиони хора по света страдат от някакъв проблем с тях, без да го...

65 болести надничат от едно име

През 1959 г. американско списание за традиционна китайска медицина (Journal of Traditional Chinese...

Как да постигнем просветление в кухнята

Филм показва, че съзнанието лекува физически недъзи На 18 и 19 април ще се състои световна интернет...

Какво е инфо-вирус?

Инфо-вирусът е като биологичния вирус, но много по-хищен. Докато живият паразит има няколко часа...