На 11 януари на 90-годишна възраст почина военният лекар Йовчо Топалов, извършил пълната резекция на комунизма в медицината у нас. Той бе достигнал висините не само на хирургията, но и на лекарския хуманизъм, на войнската доблест и на човешката доброта и сърдечност.

Скръбното съобщение за неговата кончина, подписано от генерал Мутафчийски, по военному изрежда титлите и званията на д-р Топалов - генерал-майор, професор, член-кореспондент на БАН, доктор на медицинските науки, новатор, изобретател... Изтъкват се някои от многобройните заслуги на покойния за българската медицина. Сред тях най-голямата е създаването на Военномедицинска академия (ВМА) в смутната 1989 г., чийто първи ректор става именно д-р Топалов.

Пропусната бе обаче една още по-голяма заслуга на генерала, и то за целия български народ, с която той остава в историята му. Д-р Йовчо Топалов лично изтри най-отвратителната черта на тоталитарната система в България - привилегированото здравеопазване на цялата комунистическа върхушка. То обхващаше не само висшите партийци в ЦК и по места, не само министрите, членовете на правителството и шефовете на явни и секретни ведомства, но и техните семейства, че и по-близките им роднини. Една цяла пасмина от велможи, функционери и парвенюта заедно с техните синове, синчета и синковци. Те бяха "контингент на Правителствена болница" и получаваха първокласни медицински грижи като "правоимащи". Хем без мъчителното минаване по каналния ред, хем и още по-безплатно от простия народ, защото не се отблагодаряваха подобаващо на лекарите като него.

В началото на 1990 г. по заповед на тогавашния военен министър Добри Джуров д-р Топалов освен ВМА поема и Правителствена болница. Той влиза в нея и я обхожда. Разказваше, че грамадната сграда била по-тиха от празен театър. Близо 30-те луксозно обзаведени клиники и отделения били пусти. Даваше като пример очната клиника с няколко десетки легла и многоброен персонал, но без нито един пациент. 

 И генералът прави с болницата това, което друг като него (ген. Атанас Семерджиев) вече бе направил с Държавна сигурност - закрива я! Това е още едно свидетелство за историята, че у нас на 10 ноември манерът на действащите лица е бил същият като на 19 май. По-важното е обаче, че списъкът на комунистическата номенклатура е скъсан и едва тогава тя безвъзвратно изчезва като феодална каста. Тъкмо с този акт на един скромен лекар комунизмът в България рухва.

Тук е без значение, че цели 30 години по-късно продължава да смърди на Държавна сигурност и че Правителствена болница и днес обслужва с предимство хората от властта. Това са само особености на прехода.

Тук в памет на д-р Йовчо Топалов разказваме случай от лекарската му практика - един от многото вълнуващи епизоди в живота му.     

      

                 Първо зашиване на бронх в България

През 1967 г. трима войници от кашишките полкове около Елхово обслужват компресор по време на учение. Машината е тромава, тежи 800 кг. Тя трябва да бъде преместена и тримата решават да бутат на ръка, без да я закачват за камион с теглича. Най-старшият Иван застава отпред, другите двама крепят компресора отстрани и той поема по наклона. Как са възнамерявали да спрат това туловище, набрало скорост, остава военна тайна.

Иван подтичва отпред и управлява с теглича, но поради инерцията компресорът се ускорява. Двамата бойци го изпускат, после Иван се спъва и пада. Две от гумите минават през гръдния му кош. Войникът е закаран в бургаската болница и там се оказва, че има въздух в плеврална кухина на десния бял дроб (пневмоторакс).

Пъхат тръба да изсмуче въздуха, но това не действа. Дробът си остава свит (колабирал) и не се разгъва. Тогава викат по спешност от София опитния хирург полк. Йовчо Топалов. Военният самолет каца в Звездец и линейка откарва лекаря при пострадалия в болницата.

“Сърдечносъдовите му показатели бяха добри и реших веднага да го оперирам”, пише д-р Топалов в мемоарната си книга “И хобито ми бе хирургията”, излязла две години преди смъртта на автора й. Тя съдържа изключително увлекателни истории за известни хора и за важни събития у нас през последните 70 години.

Щом екипът отваря плевралната кухина обаче, анестезиологът съобщава, че не може да обдишва болния, тъй като всичкият въздух изтича навън от нея. Положението изведнъж става критично, Иван не диша сам и без въздух му остават минута-две живот.

Бръкнах в дроба и стиснах

“Тогава за секунди разширих разреза на гръдната стена и влязох с лявата ръка до хилуса (корена) на десния бял дроб, като го притиснах между палеца и показалеца. Анестезиологът веднага съобщи, че има
херметизъм и вече може да обдишва болния. Наредих му да въведе дихателната тръба навътре, към левия главен бронх, и там да раздуе обтуриращия балон”, пише лекарят.

Така той с гола ръка затъква дроба, както се стиска балон при надуване, за да го изпълни въздухът. Критичното положение е преодоляно и хилусът вече може да бъде пуснат. Операцията продължава, разрезът е увеличен и сега вече може да се види, че е разкъсан междинният бронх, но няма разкъсани кръвоносни съдове. Хирургът съшива увредения бронх с двата дялови и постига пълен херметизъм. След изтегляне на дихателната тръба в трахеята двата бели дроба започват да се раздишват. Направен е дренаж на дясната плеврална кухина и оперативната рана е затворена.

Това е първата успешна операция за възстановяване на травматично разкъсан бронх в България.

Дневални по молотовка

За да заздравее дробът обаче, е нужно въздухът от дясната плеврална кухина да се изсмуква с аспиратор в продължение на 2-3 дни. Болницата обаче не разполага с такъв уред. И тук на един бургаски лекар му хрумва да използват като аспирационна помпа карбуратор на камион.

Д-р Топалов нарежда на командира на поделението на Иван да докара в болницата един камион ГАЗ-51, наричан тогава “молотовка” по името на съветския държавник Вячеслав Молотов. Той е с бензинов двигател, който трябва да работи непрекъснато току под стаята на Иван. От прозореца й  спускат дълъг гумен маркуч и го свързват със смукателната тръбичка на карбуратора. Щом моторът заработва, по маркуча като в прахосмукачка се създава нужният вакуум за дренажа в плевралната кухина на войника, лежащ на третия етаж.

Наредено е двигателят да работи непрестанно. За целта е организиран специален "наряд" (денонощно дежурство) край молотовката и шофьори от поделението го поемат на смени. Те доливат гориво в камиона на място и моторът му работи безотказно в продължение на 3 дни.

“През това време останах неотлъчно до Иван. Дренажите вече можеха да бъдат извадени. Десният бял дроб остана разгънат и функционираше добре. Вече можеше да спрем двигателя на газката”, пише хирургът в спомените си за случая.

Младежът оздравява напълно и се връща да си дослужи войниклъка. След години д-р Топалов е на почивка в Слънчев бряг през лятото и една съботна вечер семейството му отива на ресторант. Търсят маса в казиното до плажа, но то е препълнено. Само една маса е свободна, но на нея има табелка “Резервирано”. Макар и със слаба надежда, лекарят все пак пита минаващ сервитьор може ли да ползва масата. Онзи го поглежда и казва: “Може, д-р Топалов”.

Оказва се, че това е същият оня Иван с разкъсания бронх, който винаги ще помни своя спасител.