Около 100 кандидат-ваксини с различен принцип на задействане на имунитета се разработват в емблематични и по-малко известни биотехнологични центрове в света. Конкретните решения са различни, но като същностно определящи типове ваксините са разпределени в 3 основни категории – аденовирусни, антигенни и РНК ваксини.

Двете първо одобрени в Европейския съюз и достъпни вече и у нас ваксини са от една и съща група -

с информационна РНК

Те са плод на авангарден подход, който използва модифицирана РНК за създаване на белтък, който сам по себе си предизвиква имунен отговор (за подробности вижте инфографиката).

В случая се използва информационна РНК, “пакетирана” в мастни капчици - липидни наночастици. Това до известна степен защитава иначе уязвимата РНК, но въпреки устойчивостта се поддържа чрез много ниски температури на съхранение. На генна основа е и ваксината, която прави компанията “КюрВак”.

Очаква се тези ваксини да създадат т.нар. клетки на имунна памет, които при среща с причинителя на коронавирусната инфекция да събудят бърза и надеждна реакция.

С подобен механизъм на действие се създават още поне 10-ина ваксини, но не са близо до финала. Първо проверката за безопасност и ефективност трябва да даде задоволителен резултат, за да имат право компаниите да кандидатстват за одобрение на продукта си.

Биотехнолозите разработват срещу COVID-19 още два типа ваксини с подтипове, някои от тях вече се прилагат извън ЕС.

Най-близо до одобрение е ваксината на “Астра Зенека” и Оксфордския университет, която е от

векторен тип

На същия принцип се опира и продуктът на “Джонсън и Джонсън”.

Ваксините с такъв профил използват вирус, който е генетично конструиран така, че да не може да причини заболяване, но произвежда коронавирусни протеини, за да генерира безопасно имунен отговор.

Конкретно използваният посредник е аденовирус. Смята се, човешкият организъм не реагира на вирусите от избраното семейство като на сериозна заплаха.

Пример за вирусна векторна ваксина е и тази срещу ебола. На модели, използвани за нейното разработване и производство и за потенциалните ваксини срещу зика и респираторния синцитиален вирус, стъпва “Джонсън и Джонсън”. По технологичната рамка е конструирана и ваксината, разработване от “Янсен”.

Антигенни ваксини

се разработват от няколко други големи компании, сред които са “Новавакс” и “Санофи”.

Иновативен вариант на адювантна рекомбинантна ваксина от тази група използва копия на протеин от COVID – нещо като клетъчен харпун, който да се прикрепи и влезе в клетките, и доза от адювант, който разпознава шип протеина и изгражда антитела и имунни клетки, способни да защитават тялото срещу вируса.

На най-старата “по-естествена” концепция разчитат група ваксини, които представляват инактивиран - убит, или отслабен вирус. Те са по-бавни за производство, но наподобяват ефектите от преболедуване и това според някои вирусолози има предимства. Този тип ваксини използват вариант на прицелния патоген, който не причинява заболяване, но все пак провокира имунен отговор и съпротива срещу коронавируса.

Инактивираните ваксини съдържат вируси, чийто генетичен материал е бил унищожен от топлина, химикали или радиация, така че те не могат да заразят клетките и да се репликират, но въпреки това могат да предизвикат имунен отговор. Ваксината CoronaVac на китайската компания “Синовак” например използва инактивирана технология на ваксина с отслабена форма на живия вирус, за да стимулира организма да създаде имунен отговор. Подобна е на ваксините срещу грип и варицела. Китайската компания произвежда ударно дози, но не е показала интерес за одобрение пред Европейската служба за контрол над лекарствените средства.

Руските ваксини също вече се поставят, но не са кандидатствали пред ЕМА.