При заразяване между двата приема на ваксината човек трябва да чака да оздравее за втората й доза. Периодът между двете имунизации е 21 дни.

За вече преболедувалите не е противопоказно да се ваксинират, но въпросът се доуточнява, каза за “24 часа” доц. Ивайло Алексиев, вирусолог от Центъра по заразни и паразитни болести.

“Може да настъпи заразяване успоредно с поставяне на ваксината. Затова е много важно да спазваме всички мерки. При ваксини, които изискват 2 дози, с втората се цели подсилване на имунната система. Но и след една доза е възможно да има ефективен имунитет. Ваксина се поставя само ако пациентът е здрав”, обясни медикът.

Човек може да се разболее след ваксинация, защото невинаги се развива имунен отговор веднага. Именно това налага и реимунизация, включително сега при COVID-19. Имунната система може да създаде надежден отговор и от една ваксинация, но в някои случаи има нужда от “напомняне”, за да бъде генериран траен имунитет. При някои патогени е нужно да се извършват регулярни реимунизации. така е с ваксината срещу детски паралич - една от първите, които се поставят на бебетата. Тя има 2 реимунизации.

“Не всички ваксинирани реагират веднага. Когато ваксинираме деца за детски паралич, 60% не реагират, затова се прави втора и трета ваксина”, каза шефът на центъра проф. Тодор Кантарджиев.

Дали ще трябва да се ваксинира всяка година срещу SARS-CoV-2, е все така неясно. Вирусът ще остане сред нас, а всички сценарии засега са само хипотези, каза Алексиев.

Сигурно обаче било, че британската вирусна линия, установена през септември, не е открита у нас. “В центъра следим разпространението на въведените в страната вируси, техните мутации и филогенетичната им принадлежност. Чрез целогеномно секвениране се анализират вирусни изолати от пациенти с COVID-19 от различно време и от различни региони на страната. В началото на следващата година ще бъдат анализирани проби и от края на 2020 г.”, обясни той.

Няма достатъчно доказателства дали новите мутации променят ефективността на ваксините. Имунният отговор е поликлонален, което означава, че антителата са насочени към множество структурни участъци на един и същ протеин, в случая спайк белтъка. Така че ако се промени една част от структурата му, пак ще има антитела за непроменените участъци. Скоро се очаква въпросът да бъде изяснен, каза вирусологът.

Новата мутация не може да компрометира признатите досега методи за изследване. Причината е, че ключовите мутации са тъкмо в спайк белтъка, който по принцип се избягва при разработването на диагностични методи, включително PCR тестовете.

Доц. Алексиев увери и че не е установено по-тежко протичане на болестта при новата вирусна линия, наречена VUI-202012/01. Но една от ключовите мутации N501Y има повишен вирусен товар. Това значи, че се реплицират повече вирусни частици. В допълнение нараства R числото - един заразен инфектира повече хора.