Мъжете боледуват по-тежко и по-често умират от COVID. При жените ролята на специфична защита играят няколко фактора. Ето какви, пише "Дойче веле".

Още от началото на пандемията има предположения защо мъжете по-тежко прекарват COVID-19: те по-малко се грижат за здравето си, по-често пушат, хранят се по-нездравословно. Нездравословният начин на живот е характерен особено за по-старото поколение. Освен това мъжете по-често отлагат посещението си при лекар, когато имат оплаквания.

Предишни заболявания и възрастова структура

Фактите около честотата на заболяването от COVID и смъртността при мъжете и жените, установени до юни, бяха изнесени наскоро в проучване на инициативата Global Health 50/50 в над 20 държави. Данните показват, че две трети от заболелите от COVID мъже смъртта е в резултат на инфекцията, а при жените - една трета.

Това по всяка вероятност е свързано и с предишни заболявания – мъжете например страдат много по-често от болести на сърдечно-съдовата система, от които и умират по-често в сравнение с жените.

Решаваща е освен това възрастовата структура: според института „Роберт Кох“, във всички възрастови групи, включително хората на 70-79 г., смъртността при мъжете е била двойно по-висока, отколкото сред жените. Чак след това съотношенията се изравняват, за да се променят отново във възрастовата група между 90 и 99 години.

Ролята на рецептора ACE2

Важна роля в процеса явно играе белтъчният рецептор АСЕ2, от който проникват вирусите, причиняващи COVID-19, Тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) и Близкоизточния респираторен синдром (БИРС). Д-р Бернхард Цвислер от мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ каза още през юни, че и ТОРС протича по-тежко сред мъжете.

Според проучване на Медицинския център в Грьонинген при мъжете концентрацията на АСЕ2 е значително по-висока. Учените открили тази разлика, проучвайки възможните връзки между рецептора и хроничната сърдечна недостатъчност.

По думите на Цвислер сега се проучва дали приемът на АСЕ-блокери за намаляване на кръвното не води дотам, че клетките да образуват повече рецептори АСЕ2 и така да стават по-уязвими за инфекции. Това е вероятно, но не е доказано.

Естрогенът и имунната система ли защитават жените?

Женската имунна система е сравнително по-устойчива от тази на мъжете – благодарение най-вече на женския хормон естроген, който кара имунната система да реагира по-бързо и по-мащабно срещу вируси. Докато мъжкият тестостерон забавя отбранителните реакции на тялото.

Фактът, че имунната система на жените реагира по-бързо и по-силно на вируси, личи и при други вирусни заболявания като грип и настинките.

За сметка на това жените страдат по-често от автоимунни болести, при които имунната система реагира необичайно силно и започва да атакува собствените клетки – на това се дължи и едно от познатите усложнения при COVID-19.

Има и чисто „генетични причини“ за предимството на жените, посочва молекулярният вирусолог Томас Пичман. Някои от гените, които отговарят за разпознаването на вирусите, са кодирани в Х-хромозомите. Тъй като жените имат две Х-хромозоми, а мъжете – само една, жените имат предимство в това отношение.

Индия – особен случай

В Индия обаче според изследванията рискът от смърт в резултат на COVID е по-висок при жените. Там смъртността сред заразените жени е 3,3%, а при мъжете – 2,9%. Във възрастовата група 40-49 г. умират 3,2% от заразените жени, а при мъжете този показател е 2,1 на сто.

Изследователите се занимават интензивно с този феномен. Предполага се, че наред с другото жените са засегнати по-тежко, тъй като в Индия има повече възрастни жени, отколкото мъже. А и там на здравето на жените се обръща по-малко внимание – жените по-рядко ходят на лекар и често се опитват да се справят самостоятелно със здравословните си проблеми.

При пандемията от коронавирус децата изненадващо се оказаха не най-беззащитната част от обществото – при повечето болестта минава леко а често и без симптоми. Сред всички умрели от коронавируса в Германия само единици са били на възраст под 18 години.

На какво точно се дължи това - не е изяснено напълно. Медици смятат, че при малките деца помага наследеният „индивидуален имунитет", който майката предава на детето още при утробното развитие, а след раждането - чрез майчиното мляко.

Тази „пасивна имунизация“ обикновено е достатъчна, докато децата си изградят собствена имунна защита – до към десетата си година. Но и по-късно имунната система се променя под влиянието на нови патогени.