Категорично се увеличават хората с високи нива на тревожност. Коментарът пред БНР е на проф. Ваня Матанова, преподавател в Софийския университет и ръководител на Институт за психично здраве и развитие.

През пролетта тя предупреди, че не се взимат навременни мерки за психичното здраве на хората по време на изолация, а също така, че за излизането от кризата трябва да се мисли още преди приключването й, но тези сигнали не са били чути и съобразени.

"Беше ясно, че ще се покачат нивата на тревожност, на обърканост, на гняв, на безизходност, на безразличие. Както и изключително много се повиши процентът на хора, които вярват, че това е някаква конспиративна дейност – COVID".

След карантината е имало бум на хора, които са търсили специалисти заради състояния на тревожност, депресивност, обърканост.

"Много започнаха да ни търсят родителите на деца, които трудно преживяха откъсването от групата на връстниците или трудно се справят с онлайн обучението. Сега сме на етап, в който ни търсят възрастни, хора, които се чувстват социално изолирани за това, че са били контактни, че са били болни, че са били заразени. Мисля, че това ще бъде все по-голям проблем – тази социална изолация, която постепенно започва да се формира по отношение на заразените и на болните", подчерта професор Матанова.

В началото на пандемичната криза Институтът за психично здраве и развитие изготви изследване, посветено на психологическата помощ. На въпрос кого биха потърсили, ако се почувстват зле психически, висок процент от респондентите отговарят, че биха се обърнали към психотерапевт.

"Мина периодът, в който се говори със съседа, с роднината. Все повече ни търсят при възникване на различни проблеми", отбеляза проф. Ваня Матанова. "Нашите клиенти, пациенти често си поставят сами диагнози, четейки от интернет, но това е и наш проблем – че даваме малко информация при какви състояния човек трябва да потърси специализирана помощ. Защото не всяко състояние изисква такова нещо", изтъкна тя.