Организацията на обединените нации бе създадена от пепелищата на Втората световна война. Какво ще се появи от глобалната криза с COVID-19?

Много световни лидери на виртуалната среща на ООН тази седмица се надяват, че това ще се окаже ваксина, направена достъпна, включително от финансова гледна точка, за всички страни - богати и бедни. Но след като САЩ, Китай и Русия се отказаха от съвместните усилия за разработване и доставяне на ваксина, а някои богати страни сключват сделки с фармацевтични компании за осигуряване на милиони потенциални дози, призивите на ООН, макар и многобройни, вероятно са напразни

"Ще бъдат ли оставени хора да умират", попита хондураският президент Хуан Орландо Ернандес, прекарал COVID-19, говорейки за несигурния път напред.

Над 150 страни се присъединиха към инициативата COVAX, в рамките на която по-богати страни приемат да купуват потенциални ваксини и да финансират достъпа за по-бедните. Но отсъствието на Вашингтон, Пекин и Москва означава, че реакцията на здравната криза, подобна на която не е виждана в 75-годишната история на ООН, не е наистина глобална. Вместо това трите сили направиха мъгляви обещания да споделят всяка ваксина, която разработят, вероятно след като първо я доставят на собствените си граждани.

Срещата на ООН тази седмица трябва да послужи като сигнал за тревога, заяви Гейл Смит, председателка на ONE Campaign - организация с идеална цел, която се бори с предотвратимите болести и разработва показатели, за да измери до каква степен най-влиятелните страни в света допринасят за справедливото разпределение на ваксините.

"Не е достатъчно само някои страни от Г-20 да осъзнаят, че еднакво достъпната за всички ваксина е ключът към слагането на край на този вирус и повторното отваряне на глобалната икономика", заяви тя.

В момент, когато остават седмици до крайния срок за присъединяване към инициативата COVAX, един от чиито ръководители е Световната здравна организация, много държавни глави използват срещата на ООН като възможност в условия на голям медиен интерес да получат нещо, да убеждават и дори да опозоряват.

Президентът на Гана Нана Акуфо-Адо посочи илюзорната природа на границите и богатството: "Вирусът ни научи, че всички сме изложени на риск и че няма специална защита за богатите или за конкретна класа."

Томи Ременгесау, президентът на тихоокеанския остров Палау, на който няма случаи на COVID-19, предупреди да не се проявява егоизъм: "Натрупването на ваксини ще навреди на всички ни."

А президентът на Руанда Пол Кагаме даде израз на всеобщото желание за връщане към нормалното: "Осигуряването на справедлив достъп до ваксини, средства за лечение и диагностика ще ускори края на пандемията за всички."

Само два дни след началото на близо 200-те речи на световни лидери, вече беше ясно, че спешната нужда от ваксина ще бъде спомената от почти всички. Предвид умопомрачителните предизвикателства, които предстоят, това не е учудващо.

"Никога не сме били изправяни пред ситуация, в която 7,8 милиарда души по света се нуждаят от ваксина почти едновременно", заяви този месец Джон Нкенгасонг, председател на Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията.

Това постави трудния въпрос: кой ще получи дози ваксина първи? Кой сключва частни сделки, за да ги получи. Речите тази седмица дадоха да се разбере, че подобни въпроси са от екзистенциално значение.

"Търсенето на ваксина не трябва да бъде "чисто меркантилен акт", заяви Ирак. Нито "въпрос на конкуренция", каза Турция.

"Трябва да премахнем политиката от въпроса за ваксината", заяви Казахстан. "Имаме нужда от истинска глобализация на състраданието", заяви Словакия.

Доминиканската република използва само главни букви в изявление: "НИЕ ИСКАМЕ тази ваксина да бъде достъпна за всички хора на планетата". Изказвайки се по-меко, Мозамбик предупреди, че "национализмът и изолационизмът в условията на пандемия според нас са рецепта за провал".

Без значение от репутацията си в страната или на глобалната сцена, лидери намират общ интерес, в момент, когато броят на потвърдените смъртни случаи, дължащи се на пандемията, доближава изумителния брой от 1 милион.

"Ваксината срещу COVID-19 трябва да се счита за глобално обществено благо. Нека сме наясно по този въпрос", заяви филипинският президент Родриго Дутерте.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш откри сесията на Общото събрание, като обяви в интервю за медийния отдел на организацията: "Да смятаме, че можем да предпазим богатите и да оставим бедните да страдат, е глупава грешка."

Не е ясно дали изявленията на световните лидери, направени не по време на дипломатически сблъсъци в централата на ООН, а във видеоклипове, записани от националните столици, ще окажат влияние. Здравни експерти, активисти и други, които наблюдават тревога проблема, повдигнаха колективно вежди.

"Важно е да продължим да произнасяме тези речи, но в крайна сметка само речите няма да имат ефект, ако не се вземат реални мерки, за да е гарантира, че бедните страни, а сред тях най-бедните от най-бедните, ще имат достъп" до ваксината, заяви Тендай Мафума, представител на базираната в Южна Африка група за социална справедливост "Секция 27". Тя е част от коалиция, която се бори, за да направи лекарствата по-евтини и достъпни.

Южна Африка, както и много африкански страни, е наясно със смъртоносните последствия от това да бъде принудена да изчака. Здравни експерти казват, че 12 милиона африканци са умрели през десетилетието, което беше необходимо, преди до континента да стигнат достатъчно евтини лекарства за ХИВ.

Друг южноафриканец - Шабир Мадхи, водещ изследовател при провежданите в страната клинични изпитания на ваксината, която Оксфордският университет разработва заедно с фармацевтичната компания Астра Зенека - показа малко повече оптимизъм. Фактът, че повечето от най-богатите страни са се присъединили към COVAX, "е обещаващ", заяви той.

Дали пламенните речи в ООН тази седмица обаче ще окажат някакво влияние, каза Мадхи, все още "е трудно да се каже".

/БТА/