220 милиона тона рискови за здравето химикали са били употребени в Европа за година, сочат последните данни на Евростат, отразени в доклада за устойчивото развитие на региона - май, 2020.

През 2018 година продажбите на химикали в Европа са достигнали стойност от 565 милиарда евро. Въпреки че от 2004 се отчита известен спад в консумацията, от 2013 до 2018 година потреблението отново нараства с 1,9 %, предава БНР.

Според данните на Евростат, на всеки гражданин на Европейския съюз се падат по 494 кг рискови за здравето химикали на година, което се равнява на 1.35 кг ежедневно, 365 дни в годината.

Броят на химикалите, които се ползват, не е съвсем ясен. Според доклад на Европейската агенция по химикали списъкът наброява 147 500 вещества. Към тях спадат и такива, които не са задължителни за регистрация (към REACH), тъй като се считат за безопасни спрямо изискванията за класификация и опаковане по регламента на CLP (ClassificationLabeling & Packaging).

Изследвания показват, че прекарваме 80-90 % от времето си в затворени пространства. Националният институт за обществено здраве в Холандия насочва вниманието върху факта, че замърсяването на въздуха не спира пред входната ни врата.

За мнозина може да е изненада, че въздухът в град със средна интензивност на движение, може да е по-чист от този, който дишаме в офиса или вкъщи.

Навсякъде около нас сме изложени на всевъзможни синтетични вещества и аромати. Амоняк, хлор, фталати, сода каустик и редица други, използвани редовно дори само в почистващите препарати, носят рискове като дразнене за очите, кожата, органите, участващи в дихателната система.

Натрупването на токсичните вещества, които идват от ароматизаторите, матраците, техниката, боите или лаковете, добавките за огнеустойчивост, радонът (идващ от почвите и строителните материали), формалдехидът в шпертплата, козметиката, дори влагата и плесените носят трайни вреди за здравето.

Дългосрочното излагане на химикали се счита като причина и за ракови заболявания, ендокринни и хормонални дисбаланси, астма, усложнения при бременност и редица други.

И докато има продукти и елементи от бита, от които трудно можем да се откажем, има и такива, които можем да ограничим, заместим или избягваме.

Обикновен оцет или сапунен препарат, лимонов сок, разтворен в топла вода, както и редовното миене на ръцете, могат да запазят здравето ни и околната среда, и то без да влияят на баланса и да доведат до резистентност на определени микроорганизми.

Д-р Малте Хоцел, изследовател в областта на ароматерапията, цитира етеричното масло от чаено дърво като ефективно средство за борба с микроорганизмите.

В Япония все по-често се прибягва до подобен подход и дори директно вграждане на ароматни системи в новите сгради. Масла като лавандула или розмарин се използват в зоните за клиенти, за да се намали бактериалното замърсяване.

В момента са в процес множество научни изследвания на етерични масла, които притежават доказани антивирусни и антибактериални свойства, в търсене на отговор и от природата за превенция срещу Covid-19 и овладяване разпространението на вируса.