Над 900 медици се заразиха с Ковид-19

Разболяват се главно от реанимациите и инфекциозните отделения

Коронавирусът извади от строя най-важния сърдечен хирург у нас - проф. Генчо Начев. (За него виж в карето долу) Той вече близо месец се лекува от COVID-19 във ВМА. Заразените лекари са най-сериозният проблем на България в тази криза.

Над 900 са вече медиците с COVID-19. Половината от тях обаче са само в 3 града, показа проверка на “24 часа”. Рекордьор е столицата с 300 заразени, следвана от Пловдив със 74 и Плевен със 70. (Данните са към 1 септември от 16 РЗИ. Тогава заразените медици са 890, после броят им нарасна.)

Общият брой на заразените в София е 364. От тях 64 са служители от административната част на болниците, а също координатори, секретари, технически лица, шофьори. От останалите 300 заразени най-много са лекари - 139, сред които и шестима зъболекари.

114 са медицински сестри, 3-ма са лаборанти, 30 са санитари, 6-има са кинезетерапевти, 6-има са болногледачи и 2-ма са фармацевти.

Най-много от случаите в столицата са от специализираните отделения за COVID, инфекциозните и интензивни сектори и спешните отделения. Инфектирани от персонала има и в отделения по хирургия, урология, ортопедия и травматология, пулмология, офталмология, съдова хирургия, кардиология и детско отделение, обясниха от РЗИ - София.

Едно от най-големите болнични огнища остава “Пирогов”, където от март до май се бяха заразили над 50 медици. 20 от тях са от хирургията, лекували спешни пациенти без симптоми, обясни директорът на болницата проф. Асен Балтов.

Столицата е дала две жертви медици на вируса. На 3 май умря д-р Нели Пандова от спешната помощ. След положителен тест следващите сочеха, че се е изчистила от вируса. Обаче тя се влошава и е закарана в Александровска болница в тежко състояние, където издъхна. Аутопсия показа наличие на вирусни частици дълбоко в белите ѝ дробове.

В началото на юли само след седмица боледуване и дни преди да навърши 50 г., от болестта умря колегата ѝ от ЦСМП д-р Юлиян Стамов.

На второ място с най-много заразени медици е Пловдив. 74-ма са те за областта. Още през март две отделения - неврологичното на “Пълмед” и родилното в “Свети Георги”, бяха затворени за дезинфекция заради персонал с позитивни проби. В първия случай двама лекари, а във втория - главната акушерка.

Сред 70-те медици с положителна проба в Плевен има и от персонала, например работещи с апаратите за диализа, счетоводител, техници. Там на първа линия срещу вируса са екипите на 2 клиники - по инфекциозни и по белодробни болести, ръководени от проф. Цеца Дойчинова и доц. Явор Иванов.

Пикът на заразата в Пазарджик бе през май, когато пламна областната   болница. За няколко дни с коронавирус се оказаха 19 медици и 10 пациенти. През юли в Центъра за спешна помощ се оказаха заразени 14 медици. Умря шофьор на линейка, а фелдшер беше в тежко състояние.

Общо заразените медици в областта са 66 и тя е на 4-о място. От тях 18 са лекари от реанимацията, вътрешното и инфекциозното отделение на болницата, както и зъболекарка от Велинград. Медицинските сестри са от същите отделения, но освен в областната болница има и в Пещера, Велинград и в “Унихоспитал”. 

Заразените медици в Сливенско са 57, 12 от които са лекари. Областта бе от първите с пик на COVID, стигна се до ограничаване на движението от ромската махала. Повечето засегнати медици не са от работещите на първа линия, а от отделението по гастроентерология на частната болница “Хаджи Димитър”. То два пъти бе огнище на заразата и бе затваряно за дезинфекция.

Има и заразени лекари от хемодиализата на областната болница и от вътрешното отделение на болницата в Нова Загора. Сливен обаче даде първата жертва медик у нас именно от тези на първа линия. Ден преди д-р Пандова умря 43-годишната д-р Илияна Иванова от инфекциозното отделение на градската болница. Тя до последно работеше на първа линия. Зарази се и съпругът ѝ - д-р Радостин Иванов от същото отделение, но той изкара вируса леко.

Епидемията постави добричката болница пред сериозен проблем. В началото на юни инфекциозното отделение напусна и последният лекар от него и то спря да работи. Лечението поеха пулмолози от вътрешното отделение, но след като вирусът зарази медици и там, в началото на август за болните от COVID-19 се грижат гастроентеролози.

Общо заразените медици в Добрич са 57, 14 от които са лекари, 14 са и медицинските сестри и 28 - друг персонал. На 15 август битката с вируса загуби кардиологът д-р Ивелин Марков.

Заразените във Варна медици са 50 - 16 лекари, 19 медицински сестри, 1 фелдшер и 14 друг персонал. Сред тях е и д-р Ненкова, за която се търсеха доброволци, излекувани от вируса, да дарят плазма.

Преди да стане пациент на “Света Марина”, самата тя лекува заразени   в реанимацията й. 

Медицински персонал от 8 болници и кабинети от доболничната помощ се е инфектирал в Бургас. До момента са 31 души, от които 10 лекари, 10 медсестри, 3-ма фелдшери, 7 санитари и един рехабилитатор, съобщиха от РЗИ - Бургас.

Четирима остават заразените лекари в Кърджали. Положителни проби са дали още 5 медсестри, един фелдшер, двама лаборанти и 4-ма санитари. Те са от различни отделения на болницата там - инфекциозно, белодробно, кардиологично, но има и работещи в РЗИ и спешната помощ.

Основно джипита и специалисти от ДКЦ-та са сред заразените 13 лекари в област Смолян, сочат данните на здравната инспекция в областта. Само двама от тях работят в болница – в Девин и в Мадан. Има и един зъболекар. Заразени до момента са още 9 медсестри от Смолян, Мадан и Девин, 2-ма фелдшери и 6-има санитари.

Един активен случай на заразен лекар има в момента в област Велико Търново. Той е от Горна Оряховица, но не се е заразил по време на работа, уточниха от РЗИ. С него засегнатите доктори са вече трима, като първият случай на коронавирус във Велико Търново също беше на лекар - д-р Виктор Точков, който специализира в Клиниката по артроскопска травматология в “Софиямед”. В средата на март той се прибрал при родителите си в града, малко след това се почувствал зле и пробата му потвърдила инфекцията. Скоро след това вирусът бе доказан и при офталмоложка от Търново, пътувала в Турция. 

Освен тях заразени до момента са 5 медицински сестри, 2-ма фелдшери и 3-ма санитари. “Те са основно от областната болница и тази в Горна Оряховица, защото първоначално само те работеха със случаи на COVID-19. Радостното е, че няма заразени от персонала на специализираните COVID отделения, както и случаи с фатален изход”, каза шефката на РЗИ д-р Евгения Недева. Три от сестрите и едната санитарка се разболяват, докато обгрижват пациент с коронавирус в тежко състояние в реанимацията на болницата.

8 са медиците с COVID-19 в Стара Загора - четири медсестри и четирима лекари, един от които е хирург, а другият е анестезиолог, който практикува в Англия, но се лекува в Стара Загора.

С двама по-малко са заразените медици от двете болници в Благоевград - областната многопрофилна и частната “Пулс”. Те са основно от вътрешните отделения, където приемат пациенти с пневмонии и съмнителни за коронавирус. Имаше случай на заразен лекар, който прие пострадал при срутването на тунел “Железница” в края на юни, който се оказал с позитивен тест.

Въпреки малкия брой заразени лекари Благоевград е областта, която даде най-много медицински жертви на вируса. В началото на август след кратко боледуване умря шофьор на линейка от Центъра по спешна помощ. 52-годишният Спас се лекува в града, но заради усложнения е откаран в “Пирогов”. Там болестта го надви. От началото на епидемията до последно той е работил на първа линия, каза шефът му д-р Красимир Михайлов.

От с. Краище е фамилия Вакльови, чиято съдба разплака България. За дни вирусът уби бащата - дългогодишния лекар д-р Муса Вакльов. 5 дни след него си отиде и синът му - кардиологът д-р Емил Вакльов, а в четвъртък и майката - медицинската сестра Ава Вакльова.

В събота си отиде и фелдшер от спешния център в Банско, но живеещ   в Краище. Благоевградска област в последната седмица е втора след столицата по регистрирани нови инфектирани.

Засега ловешките медици се оказват пощадени от корона атаката. Само една лекарка от неонатологичното отделение се зарази, но бързо се възстанови. Заедно с нея положителни излязоха и една сестра от същото отделение, която не прояви клинична картина, както и една от санитарките.

Между три и пет са заразените медицински специалисти и в областите Разград, Монтана и Враца. Двама лекари и една медсестра са дали положителна проба досега в Разград. В Лом пък се заразиха шефът на инфекциозното отделение и две медсестри от него, както и фелдшерка от спешното.

Двама лекари и две сестри от новосъзданото интензивно отделение на болницата във Враца дадоха положителни проби малко след като в края на април там започнаха да карат заразени от дома за стари хора във видинското село Гара Орешец. Зарази се и една сестра от спешното отделение.

Д-р Генчо Начев с COVID-19 във ВМА, но не е зле

В добро състояние и без опасност за живота е директорът на “Света Екатерина” проф. Генчо Начев, съобщиха от лечебното заведение за “24 часа”. Именитият кардиохирург е с коронавирус и от 3 седмици се лекува във ВМА. 

Информацията бе потвърдена в събота от източници на “24 часа”. Повече данни за състоянието му обаче и двете болници дават само на близките и роднините на професора.

Няма и сведения как се е заразил.

Тестват спешните случаи в “Пирогов” с бързи антигенни тестове

С 10% увеличи здравната каса цените на клиничните пътеки от началото на август. Основната причина - болниците да могат да покриват тестове за коронавирус на всеки пациент, преди да бъде приет за планова операция или лечение, с цел да се избегне внасяне на заразата, която е рискова както за вече лежащите, така и за медицинския персонал.

Може ли обаче пациент да откаже PCR тест, преди да бъде приет, и какво правят болниците в такъв случай? Този казус притеснява част от лекарите, но до момента подобен случай няма, показа проверка на “24 часа”.

Причината е, че тест никъде в страната не се прави на абсолютно всеки болен. Принцип в големите столични болници като ВМА и “Света Анна” е “на входа” да се направи кратък преглед от специалист, включително се проверява имал ли е скоро пациентът симптоми и контакт със заразен, пускат се стандартни кръвни изследвания и ако лекарите имат съмнение, тогава правят тест, който е за сметка на болницата.

С тест след преценка на медик процедират и в Благоевград, Смолян, Варна и Пловдив. В Стара Загора пък не искат PCR тест, а бърз - кръвен. Той пак се прави само ако лекуващият лекар поиска такъв, но тъй като е по-евтин от PCR-a, се заплаща от пациента, обясни директорът на Университетската болница в Стара Загора проф. Йовчо Йовчев.

Във Велико Търново и в спешния институт “Пирогов” обаче тестът на входа е задължителен за всеки постъпващ.

“Не може да се сложат оперирани пациенти, които имат комплицирани страдания, заедно с човек, непроверен за носителство на COVID-19 в условия на епидемия. Той може да е безсимптомен, да ги зарази и да сложи край на живота им. Така че задължително трябва да има PCR тест за планова операция. В такива случаи ще се вземе от болницата, не ги карам да си плащат”, обясни д-р Стефан Филев, шеф на търновската болница “Д-р Стефан Черкезов”, и допълни, че който откаже тест, може да потърси друга болница, в която биха поели такъв риск. 

“Ако пациент не иска да му се направи тест, ние можем да откажем да го лекуваме, особено за планови операции, и при положение че тестовете са безплатни за тях”, коментира и шефът на “Пирогов” проф. Асен Балтов. Само в понеделник на входа са “хванати” 4-ма заразени пациенти, като такива се откриват всеки ден.

“Имаше един отлив за 10 дни в края на август, когато спорадично излизаше по един положителен случай. Сега забелязвам, че се връщат от морето и почивки и започват да се хващат повече заразени хора”, допълни той.

В най-голямата спешна болница през задължителен PCR тест минават дори и работещите, които са отсъствали повече от 7 дни. По този начин са “хващани” заразени медици, призна проф. Балтов.

Най-голям риск за всички болници, най-вече за “Пирогов”, са спешните пациенти, при които няма време да се чакат резултати. За да ограничат риска, там използват антигенни тестове, които до час дават резултат. “Те са най-модерното и сигурно нещо за суперспешните и шокови състояния, ПТП и т.н., при които се налага човек веднага да бъде опериран”, каза проф. Балтов.