Доц. Околийски: Липсата на час за здравето и семейна подкрепа е в основата на антирекордите ни в ЕС

Като образователна система и семейна среда България изостава по най-важния предмет – за поведението и здравето на децата. Тези знания продължават да са резултат на случайност и епизодичност за повечето подрастващи и резултатът е лош, предупреди доц. д-р Михаил Околийски, експерт на СЗО в офиса в София. Основание му дават данните от новия доклад за свързаните със здравето навици на 11-, 13- и 15-годишните. Изследването се провежда на 4 г. в 45 държави в Европейския регион и Канада. СЗО ще представи официално проучването на форум с българските институции.

Подрастващите у нас се нареждат в антипостиженията. Българските юноши са на първите места по тютюнопушене, употреба на алкохол и канабис, ранен старт на сексуалния живот, прекаляване със сладкиши. Един от 4-ма се чувства

раздразнителен,

нервен или

трудно заспива

“Последиците от всички тези тенденции са опустошителни. Закодират се трагедии, които при подходящо поведение са предотвратими. Пушенето, по което българските деца в средна училищна възраст се оказаха на първите места, е безспорна предпоставка за по-висока заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови и онкологични заболявания в двата пола и влошено репродуктивно здраве при момичетата. Втората тревожна тенденция за България е, че в сравнение с 2014 г. двойно се е увеличил процентът на редовно употребяващите алкохол у нас – вече 30% от 11-15-годишните казват, че пият поне един път седмично. По този показател са на първите места сред връстниците си в 45 държави, както и по честотата на напиване”, съобщи експертът. Той съветва ранните погрешни нагласи да не се неглижират като “детска работа”, защото трасират път за безотговорност и трагедии, предизвикани от пили и дрогирани шофьори. Това е един от драстичните примери как пропуснатите възможности за обществена, образователна и семейна ангажираност създават терен не само за хронични незаразни болести като сърдечните и метаболитните, а и за

предотвратимата

смърт на пътя,

подчерта доц. Околийски. Българските 15-годишни юноши са на първо място и по употреба на канабис, при това с “подобряване” на рекорда си в миналото аналогично проучване.

Експертът цитира регионалния директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клюге, че от днешните обществени и политически реакции на нарастващите проблеми зависи как ще отеква в бъдещето. “Инвестирането в младите хора например, като им се осигури лесен достъп до услугите за психично здраве, подходящи за техните нужди, ще доведе до троен дивидент: ще донесе здравни, социални и икономически ползи на днешните юноши, утрешните възрастни и бъдещите поколения.

2-ма от 3-ма не

се хранят

балансирано

Всеки ден 25% си “угаждат” със сладки неща, а подсладени безалкохолни пие всяко шесто дете. Увеличава се наднормено тегло дори в най-суетната възраст - вече са 1 от 5-ма юноши.

На едно от първите места са децата ни и по ранен сексуален опит.

Всичко това има невидима, но безспорна връзка с последното място по подкрепата от семейството си, смята експертът. “За мен като психотерапевт това е най-тревожно. Процентът варира между 32 и 46% според пола и възрастта. Учениците ни се задържат в опашката по подкрепа, която чувстват и от приятелите си. Очевидно изтънява и изчезва усещането за солидарност и разбиране от близкия кръг.”

Много от децата дори не са наясно с последиците от рисковия тип поведение и робуват на фалшиви новини от мощни индустрии. Въпреки приемането на стандарта за здравно и гражданско образование той не е напълнен със съдържание. Оптимистичното обяснение е, че пандемията е забавила дейността на натоварените с пряката дейност по стандарта работни групи, казва Околийски. Задължително трябва да се отчете и повишаващият се стрес на децата от училището. Притеснен се чувства всеки 3-и от малките и 45% от по-големите. Разговорът между родители и деца е ключов. Пропускането му вероятно е свързано с факта, че не само децата не знаят от какво са лишени, но и родителите им нямат усещането за водещата си роля за подкрепа и емпатия. “И днешните не са имали здравно образование, а в същото време животът им като зрели хора се ръководи от

състезание за

пари, това им

затваря очите

за необходимостта от простичката, но важна подкрепа за децата, и то не в патриархално-доминантен тон “трябва да правиш това, а онова - не”, а със зачитане на детето и неговото мнение и стремежи”, дава пример доц. Околийски.