Проф. Дулева: Вместо 3 дни “карантина” на опакованите храни - да стоят 5 мин сапунисани

За проучването са използвани традиционни миещи препарати

Няма данни месото да е източник на COVID-19

Липсва наука зад твърденията, че сода бикарбонат, лимонов сок или алкализиращи храни пазят от вируса

Това казва в интервю за в. "24 часа" проф. д-р Веселка Дулева, дм,  началник-отдел “Храни и хранене” в Националния център по обществено здраве и анализи и главен координатор на Експертния съвет по хранене и диететика към Министерството на здравеопазването. Член на лигата “Лекарите, на които вярваме”.

Ако ви писна от тълкуванията на “новата нормалност”, каквото и да означава това, ще трябва да го преодолеете. Сега започваме да пренареждаме навиците си и поне в началото ще прилича на налучкване. Едно от предизвикателствата е как да дезактивираме вируса по покупките, които внасяме в дома. В магазините те са пипани най-малкото от продавача или касиера, а в суперите потенциално от всеки, които поиска.

Най-удобни са спрейовете с дезинфектант, но може да се окаже предизвикателно като цена. Затова много хора оставят напазаруваните неща в масови видове опаковки под 3-дневна карантина. Времето е съобразено с едно от най-популярните проучвания колко живее вирусът върху повърхности. Методът обаче не е подходящ за повечето малотрайни храни с претенции да се съхраняват в хладилник. Тогава?

Измиването със сапун или препарат за съдове може да се окаже най-простият начин да се успокоим за фолираните, вакуумираните храни и всички други, които са добре затворени в непропускащи вода опаковки.

“Коронавирусите обикновено

могат да достигнат

до опаковки 

и прибори за хранене

чрез заразен човек,

който киха или

кашля директно

върху тях

и те могат да оцелеят на тези твърди повърхности за известно време - обясни проф. Веселка Дулева, началник-отдел “Храни и хранене” в Националния център по обществено здраве и анализи и главен координатор на Експертния съвет по хранене и диететика към Министерството на здравеопазването. - Възможна е инфекция, ако вирусът за кратко време след това попадне върху лигавиците на устата, гърлото или очите. Въпреки това, все още не е наблюдавано инфектиране със SARS-CoV-2 по този път на предаване. Предаването се осъществява главно чрез капчици в резултат на кашлица и кихане, които се абсорбират от други хора през лигавиците на дихателните пътища, вероятно и през очите и лигавицата на устата.”

Като обвити вируси,

при които генетичният

материал е покрит от

слой мазнини

(липиден слой), коронавирусите са чувствителни към вещества, които разтварят мазнини, като алкохоли или повърхностно активни агенти, които се съдържат в сапуни и препарати за миене на съдове, обясни проф. Дулева. Тя цитира последното лабораторно проучване, направено през април, което показа, че третирането на опаковки и съдове с конвенционално миещо средство за 5 минути при стайна температура води до пълно инактивиране на вируса.

При измиване

с гореща вода

времето се съкращава

Най-ефективен е процесът при температура между 45 и 50 градуса.

Когато се използва студена вода от чешмата, трябва да се гарантира, че се компенсира с по-голямо от стандартното количество препарат. След това опаковката се подсушава.

 Проф. Дулева отговори и на други въпроси, които в. "24 часа" постави от името на свои читатели, по време на онлайн форумите на Националния център по обществено здраве и анализи за отбелязване на Европейската седмица на общественото здраве (EUPHW) 11-15 май, която тази година е с логичен фокус върху пандемията.

- Проф. Дулева, как се коментират сред специалистите съобщенията от САЩ и Германия за затваряне на месопреработващи предприятия и кланици поради голям брой заразени работници? Много хора питат може ли животните да се заразяват и месото да съдържа вируса? В същия контекст - суровите сушени меса и колбаси трябва ли да се обработват термично?

- Появилите се през последните дни съобщения, че в кланици и преработвателни месокомбинати в САЩ и Германия има голям брой случаи на заразени с коронавирус работници, заостри вниманието на експертите върху възможността месото или продуктите, произведени от него, да са източник на зараза. Към момента няма налични данни за предаване на инфекции със SARS-CoV-2 по този път. Съгласно настоящото състояние на научните знания животните, използвани за производството на месо, не могат да бъдат заразени със SARS-CoV-2 и следователно не са в състояние да предадат вируса на хората по този път. Коронавирусите обикновено могат да замърсят месо или колбаси след добиването и производството им от заразен човек, който киха или кашля директно върху тях.

Коронавирусът

не може да

се размножава

в храната,

тъй като за това той се нуждае от жива клетка (живо животно или човек домакин). След попадане на коронавируси върху храната е възможна инфекция, ако вирусът за кратко време след това попадне върху лигавиците на устата, гърлото или очите. Въпреки това все още не е наблюдавано инфектиране със SARS-CoV-2 по този път на предаване.

Въпреки че е малко вероятно вирусът да бъде предаден чрез замърсена храна или хранителни продукти, трябва да се спазват общи всекидневни хигиенни правила като редовно миене на ръцете и хигиенни правила при приготвянето на храна. Тъй като вирусите са чувствителни към топлина, рискът от инфекция може да бъде допълнително намален чрез достатъчна топлинна обработка на месото преди консумиране.

- Влияе ли киселинността на храната върху вируса?

- Напоследък в социалните медии се появиха твърдения, че пиенето на натриев бикарбонат или на лимонов сок или консумирането на т. нар. алкализиращи храни (плодове и зеленчуци) намалява киселинността на организма и по този начин намалява и риска от заразяване с COVID-19. Според Световната здравна организация, Американския институт за изследвания на рака, научни институти и други здравни организации няма публикувани медицински доказателства, че пиенето на натриев бикарбонат, лимонов сок или консумирането на алкализиращи храни може да помогне за предотвратяване на заразяване с новия коронавирус. Експертите потвърждават, че

промените в диетата

няма да повлияят

на киселинността

на човешкото тяло

Научните доказателства сочат, че консумацията предимно на храни на растителна основа - пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове и бобови храни, допринася за по-здравословен живот. Това е така, защото растителните храни са с високо съдържание на влакнини, витамини, минерали и биологично активни фитохимикали. Според СЗО няма специфично лечение за COVID-19. Въпреки че някои традиционни или домашни средства могат да осигурят комфорт и да облекчат симптомите на COVID-19, няма доказателства, че съвременната медицина може да предотврати или лекува специфично болестта. За предпазване от новия коронавирус СЗО препоръчва хората често да мият ръцете си, да покриват устата и носа си при кихане или кашляне и да избягват тесен контакт с болни.

- Мнозина се питат дали ферментирали храни и напитки и особено от сурово мляко може да са по-рискови?

- Нашето тяло и особено червата ни са дом на трилиони полезни бактерии, които живеят в перфектна хармония, помагайки ни да усвояваме храната, да елиминираме токсините, да произвеждаме активни молекули и да обучаваме имунната си система да ни защитава от вредни микроорганизми. Учените са нарекли тази микробна екосистема микробиом. Днес науката изследва взаимодействието между структурата и състава на микробиома на човешкия организъм – в червата, в кожата, и здравето или болестите при човека. Наскоро беше установено, че промяната на физиологичната хомеостаза на чревния микробиом (дисбиоза) е в зависимост от някои заболявания. Дисбиозата, или загуба на видово разнообразие, е свързана с много различни заболявания - от диария, свързана с прием на антибиотици, до диабет тип 2 или общи инфекциозни заболявания, наред с други болести.

Пробиотичните бактерии могат да взаимодействат с микробиома на червата ни, за да подсилят имунната ни система, да увеличат имунните отговори и да насърчат специфична имунна сигнализация с физиологично значение.

През последните десетилетия

няколко пробиотици показаха,

че предотвратяват и/или намаляват 

продължителността на 

бактериални или вирусни инфекции

По-голямата част от наличната днес информация за укрепване на имунното здраве чрез пробиотици е демонстрирана чрез модели с животни. Въпреки това дори ако някои модели са често срещани, не всички пробиотици включват едни и същи механизми на действие. Специфичността на щама е от решаващо значение за определяне на правилния пробиотик за правилната индикация.

Съществуват много научни публикации и изследвания, които показват ефекта на най-често използваните пробиотични щамове от видовете лактобацилус. Всички инвитро проучвания показват успешно инхибиране от пробиотиците на избрани патогени. В рамките на проучвания върху животни - мишки, плъхове и зайци, пробиотиците показват големи възможности за противодействие на инфекции. Повечето клинични проучвания установяват лека или статистически значима по-ниска честота на хирургични инфекции или други инфекции при пациенти, които използват пробиотици. Няколко от тези проучвания също показват статистически значим ефект на заздравяване на рани при хора, приемащи пробиотици. Проучванията в тази насока демонстрират нов начин, по който пробиотиците осигуряват ползи за здравето, в допълнение към стимулиране на имунната система. Пробиотиците могат да се превърнат в алтернативен подход за предотвратяване на бактериални инфекции, въпреки че са необходими строги регулации за гарантиране на качеството.

Съществуват научни публикации, които установяват, че млечнокиселите бактерии и бифидобактериите взаимодействат директно с вируси и патогени в храната и водата, както и с микроорганизми, произвеждащи токсини. Изследванията имат за цел да се разберат пробиотичните ефекти върху здравето и да се изучат механизмите и потенциалът на специфични пробиотични култури при обеззаразяване на храни и вода, за инактивиране на патогени и вируси от значение за здравето, за да се улесни създаването на нови средства, свързани с намаляване на риска за здравето.

Кефирът и други ферментирали млечни продукти поради наличието на пробиотици в тях не създават риск за развитие на патогенни микроорганизми в тях. Въпреки това

нито едно проучване не е потвърдило,

че пробиотичните храни –

киселомлечни продукти, кефир,

комбуча и др., могат да лекуват

или предотвратяват болести

Понастоящем няма доказателства, че пробиотиците могат да предпазят от COVID-19. Тъй като в момента няма налична ваксина или специфично ефикасно клинично доказано лечение, лекарите няма да спрем да напомняме, че предотвратяването на COVID-19 чрез поддържане на висока хигиена, чрез измиване на ръцете, избягване на контакт със заразени хора и укрепване на имунната система остават най-добрите стратегии.

Комбинирането на здравословна и балансирана диета заедно с пребиотици, пробиотици, достатъчен прием на витамини и минерали може да помогне за укрепване на имунната система по време на коронавирусна инфекция.