За 10 минути и с подръчни средства се правят разклонения от машината

Критичен за болниците със заразени от коронавируса е недостигът на апарати за обдишване на най-тежко засегнатите. Макар и много скъпи, трябва да се купуват или да се даряват още и още от тях. Но ще има ли откъде да се купят при внезапно скочилото търсене? А производството на нови отнема доста време.

Най-популярният блогър в света Тим Ферис (400 млн. фенове) пише, че някои болници не могат да осигурят апарат за всеки от пациентите им, който има нужда. Ферис очаква потокът от нуждаещи се да се превърне река. И в САЩ да  стане страшно като в Италия в пика на заразата - лекарите да решават кой да живее и кой да мре.

Ферис предлага просто подобрение на наличните апарати с цел да поемат повече от един нуждаещ се от кислород наведнъж. То отнема 10 минути и чрез него 1 апаратът може да интубира било двама, било 4 души едновременно. 

"За това ми каза д-р Виктор Ченг, а ми го показа д-р Чарлийн Бабкок. (Вижте видеото.) Тя казва:

"Приложихме го успешно на животни. Подбрахме 4 овце с размерите на човек (70 кг). Включихме ги да дишат през 1 апарат, като променихме само изходящия маркуч, разклонявайки го." После 4-те овце са дишали през апарата в продължение на 12 часа, като на всеки 30 минути са изтегляни кръвните им газове.

Тя и колегите й описват експеримента и на рационализацията си, като изтъкват, че тя би помогнала при множество спешни случаи. И то без риск за медиците, тъй като въздухът от апарата остава затворен при работа и не изтича в помещението.

Д-р Ченг пише: "През 2006 г. д-р Грег Неймън и д-р Чарлийн Бабкок от спешното отделение в Детройт си задават въпроса дали при огромен наплив на болни заради някакво бедствие машината за обдишване не може да се преправи така, че да дава кислород на повече от един пациент. Да или не? Краткият отговор е "Може!"

Те използват налични във всяко спешно отделение материали, за да направят двоен и четворен разклонител на накрайника от апарата. Той прилича на разпределителя за душ към батерията за чешма в банята. Към неего се прикрепят стандартните гофрирани маркучи. После подобрената версия на машината работи в продължение на 12 часа като изкуствен бял дроб. Всеки такъв апарат има няколко сензора, които следят притока на въздух към разклоненията. Показанията им сочат, че той е достатъчен."

Ферис предлага и друга идея, този път с апарат за обдишване марка Филипс BiPAP A40. Нейн автор е приятелят му Франц Вайсбауер. Той осигурява безплатно обучение онлайн за работа с апаратите за механично обдишване. То е важно за всяка болница, лекуваща заразени с Ковид-19. "Вече сме обучили хиляди клиницисти от стотици болници по целия свят", казва Вайсбауер и дава следния линк:

https://www.medmastery.com/magazine/frontliners-fighting-against-covid-19

Неговата идея е болниците да използват и портативни апарати СРАР, които са за временно обдишване. Те вече са налични в линейките и имат маски за лице. Малцина знаят обаче, че тези портативни апарати са одобрени и за инвазивно обдишване и че позволяват да се контролира налягането на въздуха.

Недостатък на този вариант е, че състоянието на болния не може да се следи оптимално и може да възникнат други спънки и усложнения. "И все пак по-добре малко кислород, отколкото никакъв", пише Ферис.

При варианта на д-р Бабкок лекарите трябва само да нагласят притока от апарата според размера на всеки бял дроб и да подредят пациентите в леглата с главите им към него. Ще е нужно и тяхното съгласие, тъй като може да си обменят бактерии. Но пък ще бъде спасен животът им.