Нова изненада от коранавируса - неусетна височинна болест

Един от сюрпризите на коронавируса обори аксиома в биологията - има болни с толкова ниски нива на кислород в кръвта, че би трябвало да са умрели. Те обаче пързалят пръсти по телефоните, плямпат си с лекарите и казват, че се чувстват добре.

Те имат хипоксия, но тя би трябвало да се нарича "щастлива хипоксия", пише сп. "Сайънс". Лекари ги гледат и не вярват на очите си, защото виждат и показанията на мониторите.

Феноменът е засечен през март първо в реанимации в Италия. сега обаче медиците навсякъде по света са петимни да го разгадаят и да се справят с него.

Нормалното насищане на кръвта с кислород е поне 95%. Много хора са с 99%. Но при белодробна болест, например пневмония, то спада заедно с други промени в дробовете: изпълване на бронхите с течност, силен задух, водещ до високо ниво на въглеродния двуокис в тях поради невъзможност той да бъде издишван.

Тези промени са съпроводени със страдания, дори конвулсии и водат до ръба на смъртта. Но обратно на логиката спадът на кислорода не е като тях. Защо?

Защото мозъкът няма рецептори за него. Той следи само нивата на въглеродния двуокис с няколко вида сензори. Но е бзчувствен към нивото на кислорода.

В крайната най-тежка фаза на КОВИД-19 все пак настъпва кислороден глад в увредените дробове. Но в началната фаза понякога няма проблеми с дишането, макар че въглеродният двуокис се вдига. Дробовете обаче се  раздуват и болният диша дълбоко, въпреки че едно устройство, защипано за пръста му, отчита 70%, 60%, 50% и дори по ниско ниво на кислорода, потвърдени с кръвен тест.

При алпинистите също има спад, наречен височинна болест, но не толкова стръмен. А този е направо зловещ.

вече има доста предположения защо става така. Едното е, че то се дължи на микроскопични съсиреци при тежко болните от КОВИД-19. Те изпълват фините кръвоносни съдове вероятно заради възпалаването им. А сгъстената кръв не се окислява добре в тях.

Описан е случай на жена със задух и с влошено кръвоснабдяване на пръстите на краката. Дали й хепарин - най-често използваното лкарство за разреждане на кръвта, и тя се оправила - и с дишането, и в краката.

На 20 април бе публикувано изследване на 27 пациенти с КОВИД-19 и хипоксия, лекувани с хепарин в повишавни дози. За един отях не се знае как е понесъл експеримента, тъй като го преместили в друга болница. Но 24 от другите се оправили, а сред тях били 6 от общо 8-те на апаратно дишане. досега не е докладвано толкова успешно справяне с проблема. Само двама останали в тежко състояние.

Но все още не е сигурно дали именно съсирването води до щастлива хипоксия. Рентгенови изображения на такива пациенти показват нещо като восъчна обвивка на белите им дробове, а такова нещо физиологията на патологиите не познава.

Възможно е също тялото да се сресира от започналата битка с вируса. Затова лекарите не бива да прибягват до агресивно лечение, на каквото са ги учили за подобни случаи. Рискът при него е организмът да рагира на хипоксията "като кучето на Павлов", ако болният се постави на апаратно дишане или му се дава да диша кислород. Това би увредило дробовете, се кзва в публикация в списанието на Американската медицинска асоциация от 24 април.

По-простите мерки биха били по-ефикасни. Например обръщане на болния да лежи по корем, за да се разгъне долният слой на белите им дробове. Докладван е тест с 50 болни, обърнати по корем. При всичките е настъпило значително повишение на оросяването на кръвта с кислород. При 13 от тях обаче това продължило кратко и трябвало да бъдат интубирани след по-малко от 24 часа.

Вече има обаче консенсус сред учените, изследвали щастливата хипоксия, че при спад на кислорода под 93% трябва да се почне с хепарина.