Фините прахови частици разнасят вируса. Ще ни накара ли страхът от пандемията да пазим въздуха чист?

29 април 2020, 21:43

Пламена Томева

25433

Изображение от спътника Copernicus Sentinel-5P показва емисиите на азотен диоксид над Северна Италия през януари 2020 г., преди налагането на националната блокада за ограничаване на коронавируса.

Трайното излагане на азотен диоксид води до диабет, сърдечни и белодробни болести - т.нар. придружаващи заболявания

80% от смъртните случаи в Италия, Испания, Франция и Германия са в 5 района с високи нива на замърсяване

През 2019 г. ЕК съди България за въздуха в Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора, където се намират 4-те големи теца

През последните седмици пандемията от COVID-19 изчисти въздуха в големите градове. Ню Йорк, Пекин, Венеция, Делхи вече не са същите. С надеждата вирусът да изчезне обаче се надяваме и отново да се качим по колите, да запушат ауспуси.

Все повече експерти са единодушни, че

идната зима пак

ще си говорим

за зараза,

а ежегодният смог само значително ще влоши ситуацията.

Освен ако не се вземат работещи мерки.

Въздухът, замърсен от емисиите от ауспусите на камиони, автобуси и автомобили, както и от горенето на въглища и отпадъци, оказва значително влияние върху способността на организма да се бори с инфекции и вируси. Често хората в рисковите групи живеят в близост до електроцентрали, магистрали, автобусни депа и дистрибуционни центрове, където камионите работят денонощно.

Комбинация от две изображения от спътника Copernicus Sentinel-5P показват намаляването на емисиите на азотен диоксид над Северна Италия от януари 2020 г. до 11 март 2020 г. Периодът съвпада с националната блокада за ограничаване на коронавируса.

Проучване доказва, че

при грипната криза

през 1918 г. в градовете

с по-голямо

замърсяване

от въглища има

значително по-висока смъртност

Подобна закономерност е открита при огнище на епидемията от тежкия остър респираторен синдром (ТОРС/SARS) през 2003 г. “Качеството на въздуха в атмосферата е важна причина за смъртността по време на пандемията”, отбелязват изследователите от грипното проучване от 1918 г.

Вероятно така ще се окаже и в нашата пандемия, пише Кейти Ференбахер, старши анализатор за американското бизнес издание “ГрийнБиз”.

Стряскаща статистика показва, че смъртността от COVID-19 е най-висока именно в регионите, където през предишните месеци е имало високи концетрации на азотен диоксид в комбинация с атмосферни условия на инверсия, които предотвратяват ефективното разпръскване на замърсяването на въздуха. Най-голямото огнище на заразата в България е София, където положението е точно такова.

Азотният диоксид (NO2) е замърсител и парников газ, който е страничен продукт основно от изгарянето на фосилни горива като въглища, бензин, нафта, мазут и т.н.

Проучване на германския университет “Мартин Лутер” в Хале-Витенберг доказва връзката между дългосрочното излагане на NO2 и смъртността от COVID-19. Чрез спътникови снимки израелският учен Ярон Оген сравнява данните за разпределението на азотния диоксид в атмосферата с броя на жертвите.

Илюстрация на замърсяването на въздуха над Европа с азотен диоксид, направена въз основа на измервания, събрани от спътника Sentinel-5P, между април 2018 г. и март 2019 г.

Анализирани са смъртните случаи в 66 административни региона в Италия, Испания, Франция и Германия. Резултатите показват, че 3487 от 4443 починали към 19 март, или цели

78% от жертвите

са били в 5 региона

на Северна Италия

и Централна Испания

Именно в същите 5 региона преди месеци са регистрирани най-високите концентрации на NO2 в комбинация с много слаб въздушен обмен.

За концентрацията на азотен диоксид в тропосферата (разположена между повърхността на Земята и височина от 10 км) е използван космическият спътник Sentinel-5, който се управлява от Европейската комисия по програмата “Коперник”. От петте региона, където се наблюдава най-висока смъртност, 4 са в Северна Италия - Ломбардия, Емилия-Романя, Пиемонт и Венето. Петият е административният район “Община Мадрид”, който също като Паданска равнина е заобиколен от планински вериги.

Учените стигат до извода, че дългосрочната експозиция на азотен диоксид може да е един от най-важните фактори, допринасящи за фатален изход на болестта COVID-19 в тези региони и може би в целия свят.

В котловина и заобиколена от планини е разположена и София, която шефът на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски първо определи за “основно огнище с най-много заразени с COVID-19”.

Замърсяването на въздуха в столицата, както в други български градове, е проблем. През последните години няколко проучвания на Европейската агенция по околна среда последователно поставят България на челно място с най-лошо качество на въздуха.

Тежката ситуация бе допълнително призната през април 2017 г. с решение на Европейския съд, с което

България бе осъдена

за системното

нарушаване

на стандартите

за качество на въздуха

и постоянното превишаване на минималните прагове, особено на праховите частици. Решението не е придружено от финансови санкции, но показва, че мерките не дават резултат.

Две години по-късно, през юли 2019 г. ЕК пак предяви иск срещу България, този път с Испания, пред Съда на ЕС: “В България не се спазват пределно допустимите стойности на серен диоксид (SO2), a в Испания - на азотен диоксид (NO2)”. Брюксел отправи предупреждение за замърсяването на въздуха и в Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора.

В началото на 2020 г. правителството настоя пред съда за прекратяване на делото за чистотата на въздуха.

Всяка година

над 10 000 души умират

преждевременно

в България

заради мръсния въздух,

предупреди Световната здравна организация през лятото на 2019 г.

Дългосрочното излагане на NO2 е свързано с хипертония, сърдечни и сърдечносъдови заболявания, повишен процент на хоспитализация, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), значителен дефицит в развитието на белодробните функции при деца, увреждане на белите дробове при възрастни и диабет. С други думи - т. нар. придружаващи заболявания, с които често се оправдава нечия смърт след COVID-19.

Същата тенденция се наблюдава и в САЩ, където от всички над 1 млн. заразени почти 300 000 са в щата Ню Йорк, известен със силното замърсяване на въздуха. Там са регистрирани повече от 22 600 от всички близо 57 000 починали американци.

Проучване на Харвардския университет също доказа, че дори малко увеличение на нивата на замърсяване на въздуха с фини частици през годините преди пандемията е свързано с 15% увеличение на смъртността.

Учените потвърждават, че

ако въздухът в Манхатън

бе съвсем малко по-чист

в миналото, сега

можеше да са спасени

стотици животи

Коронавирус бе открит върху фините частици в замърсения въздух. Учени проучват дали това може да позволи пренасянето му на по-големи разстояния и да увеличи броя на заразените. Още не е известно дали вирусът остава жизнеспособен върху частиците от замърсяването и в достатъчно количество, за да причини заболяване, уточнява в. “Гардиан”.

Италиански учени използвали стандартни техники за събиране на проби от замърсяване на външния въздух в един градски и един промишлен обект в провинция Бергамо и идентифицирали ген, силно специфичен за COVID-19 в множество проби. Наличието на вируса било потвърдено чрез тестване в независима лаборатория.

Леонардо Сети от университета в Болоня признава, че е важно да има допълнително проучване дали вирусът може да се пренася жив от мръсния въздух. “Аз съм учен и се притеснявам, когато не знам”, казва той. - Ако знаем, можем да намерим решение. Но ако не знаем, можем само да понесем последствията.”

Предишни проучвания показват, че

фините прахови

частици

подслоняват

микроби

и че замърсяването вероятно е пренасяло вирусите, причиняващи птичи грип, морбили и шап на значителни разстояния.

COVID-19 безспорно е криза, но тя би могла да се превърне в значим фактор в борбата срещу замърсяването на въздуха и намаляване на възглеродните емисии. Победата в случая буквално означава спечелени животи.