Тия дни информационното поле на планетата изглежда така, сякаш една единствена телевизионна кула и сървър излъчват емисиите новини за целия свят. Накъдето и да се обърнеш, темата е една: коронавирус.

Експерти изчислиха, че сега "медийният шум" (брой на споменаванията в медиите) надвишава 117 пъти шумотевицата около много по-смъртоносния "свински грип".

Лекари и вирусолози мигат смаяно пред камерите и не са много сигурни как да съизмерят прекомерното медийно внимание с реалната "хищност" на този грип. Всеки вирус мутира интелигентно, когато си търси тяло-стопанин, за да оцелее. Но за този мненията си противоречат. И още повече объркват уплашените.

Според експерти големите медийни кампании никога не са случайни. Те са като река, която залива съзнанието, галванизира емоциите, пълни сънищата с кошмари и изключва механизма на простите логически операции. Медийният пароксизъм става вътрешна параноя. Хората виждат сянката на невидимия злосторник дори и да го няма.

С какво тоя миниатюрен жител на планетата успя да си завоюва такава уникална световна слава и престиж, предстои да се разбере. Но още сега можем да видим някои малки случки в нова светлина.

В поройното течение плуват интересни информационни късчета. Мисия на журналистиката винаги е била да ги забележи, улови, постави под лупа и да ги обясни. Чуваме например Борис Джонсън да казва, че се търсят доброволци за проби на ваксините срещу заплащане. Но четем и че френски лекари предлагат за целта да се ползват африканци. А руски лекари пробват върху себе си новите препарати без заплащане. Грамадни пластове психо история изплуват на повърхността заедно с тези откъслеци. Но, разсеяни из медийното пространство, те остават почти без коментар.

Повечето хора наблюдават медийния спектакъл с достойнство, благородство и търпение. Житейският прототип на медийния магнат от “Гражданинът Кейн" се вихри пред очите ни, макар да носи маска като всички. Със сигурност сред мълчаливата публика сега расте още един Орсън Уелс, който може би сглобява нова версия на романа. Без да е планирано, сегашното информационно поле сее семената на различна журналистика, която може би ще се появи след карантината: непокварена, чистосърдечна, задушевна, истинна, неагресивна, помагаща да се гради здрав и благополучен живот. Тя би могла да върне медиите там, откъдето гражданинът Кейн на времето започна.

Но докато тази нова журналистика съзрее и обяви себе си, трябва да се справяме с инфо епидемията сами. Най-добрият начин за това е да изключим екраните. Мнозина го правят. Не че не се информират, просто са на инфо диета. Поемат само здравословни съставки информация. Без да са теоретици или учени, хората интуитивно усещат, че сега информацията ги "прехранва" с нещо, което не им помага да са здрави и да се справят с непривичния свят, в чийто първи дни заживяхме.