Приседнали скромно в една от аудиториите на университетската болница "Тор Вергата" в отдалечен квартал на Рим, десетина лекари и сестри с маски и бели престилки сдържат дъха си, затворили очи.

"Така, издишайте вече", нарежда с нежен глас от катедрата психиатърът Чинция Ниолу, приключвайки сеанса за релакс на тази група от първата линия в битката с коронавируса, поел тежката задача да се грижи за заразените в реанимация, предава БТА.

Кратък момент, в който те да се отпуснат, да спадне напрежението след едночасовия сеанс с тази жена - дребна, но достатъчно калена, за да се бори със страховете около вируса.

"Участниците имат допир с обект, който им вдъхва страх. Това вдига нивото на тревожност, съответно се предвижда време за релаксация", обяснява за АФП преподавателката.

В началото на сеанса всеки получава въпросник: "Доколко те безпокои сегашната ситуация?", "Страх ли те е да не се заразиш?", "Тревожиш ли се за близките си?", "Повлияно ли е качеството на съня ти?" После въпросите се изреждат един по един и всеки може да сподели нещо.

Сгушена на последния ред в стол в резедаво-синьо, една от сестрите - Емануела Бертинели, гледа изразително с големите си очи над маската и пита: "Как ще живеем утре? Това е най-големият ми страх, несигурността в бъдещето. Трудно я понасям. Защото не сме сигурни в нищо, не знаем дали ще свърши това и кога".

Емануела е разтревожена и от предвиденото поетапно вдигане на мерките за изолация: "Всички ще излизат, просто такива са хората, всички ще се изпозаразят помежду си и ние пак ще трябва да стоим тук и да си вършим работата с риск да се разболеем и пак ще бъдем разделени от семействата си".

Тя е облекчена от възможността да си каже болките по време на сеанса - кратък, но интензивен. Инициаторът му проф. Алберто Сиракузано е шеф на отделението за психиатрия и клинична психология в "Тор Вергата".

На големия екран в аудиторията още стоят две изображения: актьорът Ръсел Кроу в "Гладиатор" и птиче, безстрашно хвърчащо през виелица.

Според проф. Сиракузано този метод - "колективен психологически дебрифинг", използван обикновено при военни конфликти и бедствия, например трус, "укрепва личните и груповите съпротивителни сили" в безпрецедентната криза, взела вече над 18 000 жертви в Италия.

"Не бива да се страхуваме от страховете си, трябва да се изправим срещу тях", казва светлоокият, елегантен преподавател с черна вратовръзка, намествайки тънките си очила.

Сиракузано охотно признава, че въпреки опита си също е повлиян от общата психоза. Изрежда и причините за нея: "промени в навиците, в ритъма на живот, разпределението на времето и контактите с околните, раздялата и невъзможността да поддържаш връзка с някого...".

Дотам, че да сънуваш кошмари? "Всъщност истинският кошмар идва, щом се събудя", доверява професорът. "А докато спя, съм спокоен."