По време на каквато и да е епидемия, в случая – пандемия, на първо място трябва да посъветваме хората да се хранят здравословно, за да повишат имунната си устойчивост, казва в интервю за БГНЕС проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика.

Имунната защита на организма има два аспекта. Единият е клетъчният имунитет (клетките от белия кръвен ред). Вторият, който иска грижи, е изграждане на антитела (хуморален имунитет). И в двата случая това са високоорганизирани белтъчни структури.

„Ролята на имунната устойчивост е особено значима в ранна пролет, когато има грип, а сега и бум на COVID-19. Високата вирулентност на този вирус налага поддържане на белтъчен внос чрез храната.“ На първо място животински белтъчни храни – месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти, които са източници на 9-те незаменими за човека аминокиселини (такива, които не може да произведе и непременно трябва да получи с храната).

За добър синтез на тъканни белтъчини и поддържане на имунитета е важно, храната да е богата и на активизатори на обмяната, каквито са минералите и витамините, особено тези с антиоксидантни – витамини С, А, D, Е, както и на селен, цинк, желязо, магнезий, манган и др. Има ги в различни храни. "Ние казваме, че здравословно е това хранене, което доставя ежедневно 60 жизненоважни вещества“, казва проф. Байкова.

Въглехидратите са енергиен източник за мозъка, сърцето и мускулите. Мускулната тъкан е половината от масата на тялото и ако тя е неактивна, дефицитни и вяли са “сигналите” й за функцията на органите”, добавя тя.

Днес е важно и още нещо: Когато се работи вкъщи здравословният живот включва и подходяща двигателна активност. Налага я и имунната защита, която се влияе от движенията. А те могат да бъдат най-различни и не е сложно - като 12-минутната утринна гимнастика пред училище от преди време.

Но все пак двигателната активност при работа вкъщи е по-ниска от обичайната и рискът от прием на енергийни храни, несъответстващи на енергийния разход, е много явен. Затова да избираме по-ниско калорийни белтъчни храни – меса, риби, яйца, кисело мляко, извара, сирена, а не технологично обработени мазни месни и рибни продукти, високомаслени жълти сирена и деликатеси. Да приемаме и повече зеленчуци и плодове.

Свръхтеглото и затлъстяването са едни от най-рисковите фактори за различни възпалителни болести. „Доскоро мастната тъкан в тялото се смяташе за “инертна”, “буферна”, предпазваща органите от травми и участваща в терморегулацията. Уви, в края на ХХ в. се установи, че тя е мощна ендокринна система, която отделя десетки хормони и адипокини (подобни на хормоните вещества) и се намесва в обмяната. От това произтича рискът при затлъстяване“, казва проф. Байкова.

Всяко преяждане и препиване отнема за 2 дни фокуса на организма към имунна защита. „Ето защо сега много е важно да намалим енергийната стойност на храната. Спокойно можем за 1 месец работа вкъщи да свалим поне 2 излишни кг от теглото си, като намалим дневният прием на калории с 500 (колкото дават 1 баклава или 100 г млечен шоколад).

Затлъстяването не е “козметичен проблем”, а е болест на обмяната. В 85% от случаите е свързано с риск от диабет, дислипидемии, сърдечни болести, подагра и нарушен хормонален баланс, казва проф. Байкова.