Българска ваксина срещу коронавируса се разработва в Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН.

Това е съвсем нова идея - много интересна и обнадеждаваща, каза за БТА директорката му доц. д-р Пенка Петрова.

Разработката е частично финансирана от Института "Пастьор" в Париж.

За изпитания при мишки и хора обаче е още рано и не може да се прогнозира кога ще имаме българска ваксина. Това е дълъг процес и той трябва да мине през всички етапи, обясни доц. Петрова.

Проектът е 2-годишен и се ръководи от доц. Андрей Чорбанов.

Финансирането е от европейска програма в рамките на по-голям проект, който се изпълнява от 4 института на БАН в направлението "Биомедицина и качество на живот".

Учените от БАН обединяват усилията си в него и изследват антивирусни вещества, правят лекарствен дизайн, търсят нови подходи за диагностика на вирусните инфекции и разработват ваксини.

С Института по органична химия нашият институт работи за синтеза на антивирусни вещества. Центърът му по фитохимия е синтезирал около 70 антивирусни съставки - аналози на хлорокина и др. В Института по микробиология се тества антивирусната активност на новите вещества, обясни директорът му.

Институтът по полимери създава маски с електроовлакнени полимери. Това са нови наноматериали. В Института по микробиология проверихме дали те пропускат вирусни частици и доказахме, че са много надеждни, каза доц. Петрова.

Учени от БАН подпомагат и изследвания в лабораторията на "Пирогов".

Вече има 2 ваксини срещу коронавируса в САЩ, които се тестват на дороволци. Едната е на фирмата "Модерна". Това дава надежди, че след няколко месеца ще се видят ефектите им върху човека. Ваксината на "Модерна" ще бъде готова до юли. Но след това ще има и тестове за цитотоксичност на ваксината.

"Тези ваксини сега са на етап антивирусно действие и възможност за създаване на имунитет. Но предстоят още етапи. Затова преди есента не може да се говори за ваксина, която да бъде произвеждана и прилагана нашироко", обясни Петрова.

Коронавирусът е с много малки размери, той не е най-смъртоносният коронавирус, но се разпространява най-лесно. Може да се види само на електронен микроскоп. Методите за изследването му са индиректни - върху клетъчни култури. В Института по микробиология се работи с аналози на коронавируса, с щам 229 Е, който е по-малко патогенен и е изолиран от хора с настинка. Той е доставен от нашата национална банка, но е поръчан и от Американската банка за клетъчни култури.

С генетични методи е доказано, че коронавирусът е естествен и се състои от геномите на вирус от прилепи, който е преминал през животното панголин. Това е типичен пренесен патоген от животните и учени със сигурност доказаха, че не е изкуствено синтезиран, но поразява и хората, каза доц. Петрова. Тя обясни, че за коронавирусите това е типично. МЕРС например се пренася през камилите към човека. Много често животните, при които се среща за първи път, не боледуват, но служат като резервоар на вирусни частици.

Сегашният коронавирус не е най-смъртоносният. МЕРС и ТОРС бяха по-страшни, но COVID-19 е най-инвазивният - най-лесно се пренася и така се разпространи по целия свят зарази глобализацията, обясни доц. Петрова. 

"Този вирус първоначално се разпространи сред слоеве в обществото с висок стандарт. Това са хора, които пътуват много, общуват много и не обръщат внимание на противоепидемичните мерки". Затова вирусът е засегнал най-много големите градове по света като Ню Йорк, Милано,  цялата област Ломбардия и Мадрид.

"При сравняване на източното и западното крайбрежие на САЩ се вижда, че в Ню Йорк епидемията е страшна, а на западния бряг вирусът е по-малко разпространен. Там хората са по-отдалечени едни от други, като начин на местоживеене", коментира доц. Петрова.

Коронавирусът не е устойчив на слънчевата светлина, но немски учени са доказали, че мутира и не се знае как ще реагира при топлото време.

В топлото време очакваме да се намали пандемията, особено заради слънчевото греене, тъй като то убива вируса по твърди повърхности и по тротоарите. И в градовете би трябвало да се намали заразата.

Коронавирусът не е устойчив на слънце. Досега винаги инфекциите от коронавируси са се считали за зимни - като грипа. Сега се сблъскваме обаче с нов патоген с нов геном. Знае се вече от немски учени, че геномът му мутира с около 3 нуклеотидни (бази) двойки на месец. Вирусът продължава да мутира и да променя генома си и не можем да предвидим неговите адаптивни механизми в по-топлото време.

Надяваме се да ограничи разпространението си, но основният начин това да стане е чрез изграждане на "обществен имунитет". За нашата страна обаче то не е приложимо сега, тъй като имаме много малък брой заболели. Но в бъдеще, когато се изобрети ваксина и започне да се ваксинира населението, ще имаме и "групов имунитет" на хората, който ще спре заразата, прогнозира доц. Пенка Петрова.

Но тя отбеляза, че и в страни с топъл климат вирусът продължава да заразява. В Австралия е лято и то свършва, но въпреки това в страната има голям брой заразени и заболели. 

Според Петрова "възможно е, например през есента, да има нови вълни на заразени". Пандемиите ТОРС и МЕРС заразяваха много по-малко хора, въпреки че с бяха по-патогенни вируси и смъртността беше по-висока. КОВИД-19 може да се каже, че е "по-мек към гостоприемника и това му дава възможност да се разпространи още повече", обясни доц. Петрова.

Друга разлика с предишните инфекции е, че има много по-дълъг инкубационен период и заразените го носят дълго. "Това ще доведе до нови вълни, а светът не е подготвен. За съжаление, дълъг е периодът на излекуване и на изчистване на заболелите от вирусните частици - 3 седмици. след излекуването трябва да се спазва карантина.