При контакт с болен 9 от 10 души се заразяват. От тях само 5% са за болница. Останалите да лежат вкъщи, да не задръстват отделенията. За да не стане като в Италия, където реанимират болни в коридорите

Бързите тестове с 98-99% чувствителност ще опростят, ускорят и поевтинят масовия скрининг в лабораториите, но няма практика да се ползват от неспециалисти вкъщи

От ТОРС разбрахме, че вирусът може да се задържи 1-2 дни. Може да се открива в телесните течности седмици след оздравяване

Това обясни доц. Атанас Мангъров, началник на детското отделение в Инфекциозна болница - София

- Доц. Мангъров, всички ли ще минем по реда си през коронавируса, някои казват – до края на годината?

- Би могло, ако вирусът остане в човешката популация, преживее лятото и после се завърти отново. При толкова кратко “познанство” с новия вирус никой не може да каже каква е биологията му. Но епидемиологията му очевидно е като на грипа – от октомври до март всички го изкарват. А ако някой пропусне, е първият болен следващата година.

- От грипа, колкото и да е изменчив, все остава някакъв имунитет за следващите поколения, а от коронавируса?

- Към него също се изработват антитела и човек придобива имунитет, но още не знаем доколко този вирус е изменчив. Малко вероятно е да мутира със скоростта на грипния. Коронавирусите имат по-устойчив генотип.

- Защо тогава се появиха съобщения за повторени и за излекуван, който после е починал?

- При всички коронавируси има продължително носителство. Вирусът може да се задържи в телесните течности няколко седмици след пълното оздравяване. Има го в секретите от дихателните пътища, в кръвта, в лимфата, в потта, във фекалиите, в спермата – във всички биологични течности. Най-вероятно тези, за които се смята, че са се заразили отново, са били изписани с фалшиво отрицателни проби. Медицината не е аритметика. Негативната проба означава, че в дадения момент не се доказват вируси, а не, че няма вируси.

- Извън тялото колко време живее?

- Опитът от ТОРС показва, че може да се задържи 1-2 дни върху непочистени повърхности в болници. При наличие на някаква биологична течност е жизнеспособен много време. На пазара в Ухан в остатъци от месо и кръв бяха изолирали положителни проби неизвестно откога. Затова са призивите за стриктна хигиена – и лична, и обществена. Да се почиства с дезинфектанти, ръцете да се мият старателно, по изключение с течни препарати, кърпички и гелове с биоцидно действие на спиртна основа. Може и етилов алкохол над 60%.

Но каквото и да прави човек, няма гаранция, че ще се опази. По-скоро е за успокоение на душата, че правиш нещо. В болниците обаче е важно да се почиства старателно с професионални дезинфектанти. Превръщането на болниците в изолатор не е много сполучливо решение. Болниците са за тежко болни. А вирусоносител без или с леки симптоми няма какво да прави в болницата, може да си стои под карантина вкъщи. Аргументът, че е по-гарантирана изолацията, е несъстоятелен – ако реши, всеки намира начин да излиза и да се среща с когото поиска. Да се ангажират с такова надзираване сестри и лекари, които си имат друга работа, е абсурд.

Освен това болестта от новия вирус при 80% е в лека форма, хората може и да не разберат, че са болни. Състоянието им е в сферата на неразположението и леката настинка. Около 15% се чувстват зле като при по-тежък грип с висока температура и лягат болни – вкъщи или в болница. От реанимационни грижи и интензивно лечение с обдишване с кислород и вливания се нуждаят около 5%. Причината е, че човек не може да диша, защото вирусът е възпалил алвеолите.

Въпреки усилията половината от тези 5% умират. Ако пренесем тази пропорция на по-големи групи, каквито вероятно ще има и у нас, на 1000 заразени ще има 50 тежко болни. На 10 000 ще са около 500. В окръжните болници реанимациите имат по 10-ина легла, които обикновено са заети – по всяко време има тежко болни с различни диагнози. През зимата това най-често са стари хора с белодробни усложнения от грипа. Логичното е тези легла да са за тежките случаи, свързани или не с коронавируса. А не отделенията да се превръщат в карантинни стаи за хора в задоволително общо състояние. Те нямат нужда от условия и апаратура за тежко болни, които пък няма да може да бъдат приети в реанимациите. Най-добрият ресурс трябва да е за 5-те процента в състояние, съпоставимо с риска да загинеш от вариола или чума през Средновековието. Иначе ще стане като в Италия. Казват, че там правят реанимация по коридорите. Ако и у нас болниците се задръстят с хора под карантина, която може да изкарат и вкъщи, не ни чака нищо добро. Не бих искал да ме реанимират и да лежа в коридора, ако, не дай боже ми се случи да съм в тежко състояние.

Сегашната ситуация не е генерална репетиция или тренировка. Тя е тестване на системата на здравеопазването у нас. Много ми се иска да издържи проверката, но има някои обезпокоителни симптоми.

- Как оценявате скоростта, с която се разпространява вирусът. Да очакваме ли рязко нарастване?

- Значителна е вероятността от разпространение, няма какво да се залъгваме. Един човек заразява поне 3-ма от обкръжението си. Така около всеки се формира огнище, защото тези трима заразяват по още трима, още тримата по още трима и така до рязко увеличаване на случаите само за 1-2 седмици. Заразният индекс е много висок - при контакт с вируса вероятността да се заразиш е около 90%. Вирусът не достига рекорда на морбили, който е близо 100%, но е сравним с грипа. Само 1 от 10 може по случайност да не заболее. Зависи от вида на контакта. Ако аз съм носител и се ръкувам с вас, вероятността да прихванете е голяма.

- Мащабен скрининг и добра хигиена ще ограничат ли заразата?

- Дават резултат, няма да открием топлата вода. Но нямам обяснение защо скринингът се прави с най-скъпите референтни методи. А има бързи и доста по-евтини тестове, които се изпълняват извън лаборатория по подобие на бързите тестове за ХИВ. Логиката е при положителен бърз тест да се пристъпи към изследване с най-прецизните тестове. Те са референтни – отсяват малкия процент фалшиво положителни резултати.

- Къде ги има тези бързи тестове, може ли човек да си ги купи?

- Да, от големи доставчици на лабораторни диагностикуми в България. Не са в аптеките, както може би хората очакват, но са достъпни за болници и лаборатории. Удобството е, че имат 98-99% надеждност и резултатът е готов за 10-ина минути. 

- В момента се създавали бързи тестове...

- Още в края на януари са сертифицирани. Смята се, че отговарят на изискванията за чувствителност и специфичност, т.е. когато резултатите са положителни, вероятността човекът да е заразен е извънредно голяма. Има на пазара китайски, италиански, френски, английски одобрени тестове. Работят само с 1 капка кръв. Би трябвало да няма проблем такива тестове да се използват и у нас.

- А защо не и в аптеките?

- Логиката е, че не е съвсем безопасно и не е работа на всеки да се боде вкъщи и да се самоизследва. Но всяка клинична лаборатория би могла да предлага такъв скринингов тест.

- Вие да не би да промотирате бързи тестове?

- Нямам никакъв личен интерес. Дори не знам имената на тестовете, но те се използват като евтин първичен скрининг по света. По същата логика мога аз да попитам дали зад скъпите тестове не стоят нечии интереси.

CV

Доц. д-р Атанас Мангъров завършва Медицинския университет в Пловдив през 1982 г. Придобива специалност по инфекциозни болести през 1988 г. и специалност по детски болести през 1993 г. Доцент е към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина.

Началник на Клиниката по инфекциозни болести към Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести “Проф. Ив. Киров” - София.

Работи във всички области на лечението на инфекциозни болести в детска възраст. По-тесните му научни интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст.