Мозъкът създава кошмари, за да се справя по-добре със страха в будно състояние

Те разказват за нашите страхове и преживявания и така ни помагат да се справим с тях. Изследване на Женевския университет доказа, че лошите сънища действат като терапия и потвърждават теорията за симулация на заплахите. Според нея мозъкът ни поставя в неприятни ситуации, за да се справим по-добре със страха и стреса в живота.

Учените изследвали 20-ина души. По време на сън следили мозъчната им активност с електроенцефалография. Всеки път, когато се събуждали, (случвало се по няколко пъти на нощ), ги разпитвали за сънищата им и дали са усещали страх.

Резултатите свидетелстват за това, че нощните видения подготвят за неприятните събития в следващите дни. Установено е, че онези, които имат повече мъчителни сънища, в будно състояние проявяват по-голяма способност да надвият страха.

При обработка на резултатите невролозите са проучили две части на мозъка, свързани със страха – oстровния дял и поясната гънка. Втората подготвя психиката за опасност, а първата заедно с миндалевидното тяло, отговарящо за страха, участва във формирането на емоциите.

Швейцарският екип направил и друг експеримент с 90 души. Те били включени към уреди, отчитащи мозъчната активност. След събуждане им показали страховити снимки. При някои кошмарите са

активизирали в мозъка зоната за контрол на емоциите

Затова при бодърстване те по-добре се справили със стреса при разглеждане на изображенията от другите, които са спали спокойно.

“Установихме, че колкото повече страх изпитва човек в съня си, толкова по-малко активни след събуждане са миндалевидното тяло, oстровният дял и поясната гънка”, обяснява д-р Вирджиния Щерпених.

Ако се присъни нещо ужасно и се уплашим, мозъкът реагира и след събуждане това оказва върху нас положително въздействие. Мозъчните дялове, които се активизират при кошмари, намаляват активността си след събуждане и така потискат чувството за страх. Авторите пишат, че нощните кошмари не са изследвани напълно. В лошите сънища човек преживява умерен страх, а в кошмарите -

силен ужас, което после влияе отрицателно на емоциите

“Убедени сме, че ако в съня се превишава определена доза страх, той губи своята положителна роля на емоционален регулатор”, казва невробиологът Пампрос Перогамврос.

Тясната връзка на съня с настроението личи от простия факт, че дори затварянето на очите регулира емоциите. То ни помага да преодолеем емоционални конфликти. Общоизвестно е също, че настроението на човека се разваля, когато е недоспал или е спал твърде дълго.