В огромна част от случаите COVID-19 причинява не повече от кашлица. Причината е, че се задържа в носа и гърлото. Опасността започва, когато вирусът слезе в белите дробове, обяснява в. "Уолстрийт джърнъл".

Напредването на болестта от лека или умерена към тежка форма може да стане много бързо. Един 1 от 7 болни се оплаква от задух и други усложнения, а 6% влизат в критичната фаза. Критично болните имат симптоми на срив на дихателната и други системи, а понякога развиват септичен шок, сочи доклад на мисията на СЗО в Китай, пише "Дневник".

Минаването в остра форма може да е "много, много бързо", казва Брус Ейлуорд, пом.-генерален директор на СЗО и водач на мисията. Тя се запознала се с около 56 000 случая.

Разбирането на развитието на болестта и изясняването на най-застрашените групи е много важно за овладяване на кризата. Засега данните сочат, че 10-15% от болните преминават към острата фаза и от тях 15-20% развиват критична форма.

От седмици се знае, че най-застрашени са хората над 60 г. и тези, които преди заразяването са имали високо кръвно, диабет, сърдечни болести.

"Клиничната картина не е като при грипа", казва Джефри Таубенбъргър, разгадал испанския грип от началото на ХХ век. COVID-19 се предава чрез контакт с пръски от кашлица, кихане или дъха на болен. Затова заразата тръгва от носа и атакува епителните клетки, защитаващи дихателния тракт. Ако поражението е само в горната му част, болестта не е сериозна, пише Таубенбъргър. Той е началник на секцията по вирусна патогенеза в Института за алергии и заразни болести в Бетезда, щата Мериленд.

Но слезе ли надолу към трахеята и белодробните тъкани, започва по-тежка форма. Причинява се пневмония, а тя се комбинира с вторичен ефект от реакцията на имунната система срещу инфекцията.

"Тялото веднага опитва да ремонтира повредата в белия дроб. При нормална ситуация прочистването от инфекцията отнема няколко дни", пише Таубенбъргър.

Но при някои тежки случаи защитната реакция е твърде силна и убива не само патогените, но и здрави тъкани и клетки. По трахеята и бронхите се губят клетки, произвеждащи защитен секрет, както и микроскопични власинки, държащи замърсяване и секрети извън белите дробове.

"Просто няма какво да защити долната част на дихателния тракт", казва Таубенбъргър. Резултатът е, че тя става податлива на вторична инфекция с бактерии. Те са вече в носа и гърлото, а ако пациентът е в болница, са характерни за климатизирани места бактерии, устойчиви на антибиотици.

Тази вторична инфекция убива клетки, възстановяващи тъканите в дихателната система. Без тях не можете да ремонтирате дробовете си и от кислороден глад започват да страдат бъбреци, черен дроб, мозък, сърце.

"Ако положението се влоши дотам, всичко се разпада лавинообразно", обяснява Дейвид Моренс от института. "Минаваш границата, отвъд която всичко тръгва надолу и няма връщане."

При старците този праг се прекрачва по-рано, но дори млади и здрави хора като 34-годишния офталмолог Ли Уенлян (първи предупредил за болестта). Той умира, въпреки че получи антибиотици, антивирусни препарати, антитела, кислород и филтриране на кръвта през т.нар. изкуствен бял дроб.

Таубенбъргър пише и че някои хора са генетично податливи заради дефицити на имунната система или заради оформени по определен начин белтъчни рецептори в дихателната им система, към които вирусът се прикрепя.