Инкубационният период на коронавируса е от 2 до 14 дни. Това времето между заразяването и появата на първите симптоми според указанията на Световната здравна организация (СЗО), пише “Дойче веле”.

На този фон смут внесе съобщение на властите в китайската провинция Хубей, откъдето тръгна епидемията. Те обявиха, че симптоми на болестта при 70-годишен мъж се проявили чак на 27-ия ден. Кристиан Дорстен от берлинската болница “Шарите” смята, че такива единични случаи нe са показателни. Според него няма нужда да се променят указанията относно инкубационния период.

Проф. Йонас Шмит-Каназит от Германския център за изследване на заразите обаче казва, че вече има случаи на по-дълъг инкубационен период. “Още не знаем всичко за този вирус, открит преди два месеца. Но постепенно се събраха достатъчно на брой пациенти, за да правим по-точни заключения. Видяхме, че при някои инкубационният период е по-дълъг - до един месец. Мнозинството обаче се разболява още първата седмица след заразяването. Това е правилото и ние продължаваме да приемаме тези срокове за валидни”, казва професорът.

Какво означава по-дългият инкубационен период?

Ако той наистина е дълъг, това би се отразило драстично на усилията за ограничаване на епидемията. Най-малкото защото възприетата карантина от 14 дни няма да е достатъчна. Може да се окаже, че хилядите китайски работници и служители, върнали се на работа след принудителния отпуск от 2 седмици, ще предизвикат втора вълна на заразата. Японският здравен министър Кацунобо Като поиска пътниците на круизния кораб “Диамантената принцеса” да останат под домашна карантина още две седмици след 14-дневната карантина на борда. Мярката се налага и защото у двама австралийци вирусът бил открит, когато се върнали у дома, след като на борда са дали отрицателни проби.

Хора без симптоми също могат да са преносители?

Тревожно е и че при някои остава напълно неясно как са се заразили. Има хора, които нито са били в Китай, нито са имали пряк контакт с човек с потвърдено наличието на коронавирус. Така се появи тезата, че и хора без симптоми могат да са преносители на заразата.

Колко устойчив е вирусът?

Мнозина се надяват, че и коронавирусът ще се окаже не по-различен от грипните, които отшумяват с настъпването на по-топлото време. Така е всяка година - с края на зимата отминават грипните вълни. Но дали е така и с новия вирус? Факт е, че респираторните вируси, т.е. тези, които засягат дихателните пътища, виреят добре именно в студеното време. “Вирусите издържат по-дълго при ниски температури - като хранителните продукти, които се запазват най-добре в хладилника”, казва вирусологът от Центъра за изследване на заразите в Хановер Томас Пихман.

В студено и сухо време

Колкото по-топло е времето, толкова по-трудно е вирусите да оцелеят. “Коронавирусът има липидна обвивка, т.е. покрит е от мастен слой, който не е особено устойчив на топлина”, разяснява ученият. Това ще рече, че при покачващи се температури вирусът умира бързо. докато норовирусът например е значително по-устойчив, защото е покрит предимно с белтъци.

Влажността на въздуха е друг важен фактор. Ако заразният патоген бъде изхвърлен от дихателните пътища в атмосферата, например след кихане, той се носи във въздуха под формата на капчици, съдържащи вируси. “В студените и сухи дни през зимата тези капчици издържат по-дълго във въздуха, отколкото при висока влажност”, казва Пихман.

Жените са по-защитени

Колко успешно е противодействието на вирусните болести зависи не само от възрастта и здравето, но и от пола. Данните сочат, че при зараза с коронавирус жените имат по-добри карти: смъртността при тях е 1,7%, докато при мъжете е 2,8%. Причините за това са генетични, казва Пихман: “Гени, които играят важна роля за имунитета на организма - например тези, които отговарят за разпознаването на вирусните зарази, са кодирани в Х хромозомата. И понеже жените имат две Х хромозоми, а мъжете само една, жените са по-добре защитени. Освен това женският полов хормон естроген спомага за по-добрата защита срещу вирусни заболявания.