"Почти пред сепсис": перитонитът е открит едва след като момчето вече е в критично състояние, прокуратурата разследва случая

Стомашно неразположение вкарва 16-годишния Марти в Първа хирургия на УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив, където 14 дни лекарите търсят отговори - според майка му неуспешно и неглижирайки състоянието на момчето. С всеки ден Марти се влошава, а на 14-ия ден лекарите го изписват с експертиза “подобрен” и с нормална температура, въпреки че имал 39 градуса според майката. Изпращат го в детската клиника на болницата с насоки за стомашно-чревна инфекция. Оказва се обаче, че е с перитонит, и момчето умира на 43-ия ден от болничното лечение.

Днес близките на момчето питат неглижирано ли е лечението на детето им.

Майката Невяна Гешева разбира, че Марти е със синдром на Даун, малко след раждането и заедно с баба му го отглеждат с много любов. “Той беше изключително здрав, това е второто му влизане в болница въобще. Имахме пълноценен живот, който, за съжаление, приключи.”

В края на юли момчето получило повръщане и разстройство. Личният лекар предположил стомашен вирус и предписал традиционната диета при такива случаи. Вечерта на 29 юли обаче състоянието на Марти се влошава.

“Той непрекъснато пъшкаше, ставаше, сядаше и при поредното ходене до тоалетна видях, че има яркочервена кръв на бельото”, разказва майка му и уточнява, че заради синдрома на Даун Марти не можел да говори.

Невяна веднага търси спешна помощ. Приемат го в Първа хирургия на УМБАЛ “Свети Георги”.

Тук идва и първият въпрос: “Защо не е в детска хирургия, а в отделение за възрастни?”

Марти е настанен в мръсна и тясна стая между двама възрастни. “Единият имаше торбичка с урина, която беше спукана и се стичаше по пода”, разказва майката.

Детето се уплашило и започнало да буйства, лекарите трудно сложили абокат, който веднага бил измъкнат.

“Действията на лекарите бяха неадекватни спрямо положението на Марти”, разказва Невяна. Въпреки успокоителната инжекция той станал и напуснал отделението. Потърсили друга пловдивска болница - не станало и след няколко часа се върнали обратно в Първа хирургия на “Свети Георги”. Останали 14 дни.

На третия ден направили на момчето гастро- и колоноскопия - без отклонения. Взета му е и биопсия, резултатът не дал сигнал за проблем.

“Същата нощ Марти вдигна много висока температура, но е трудно да се добереш до дежурен лекар - звъниш, обикновено никой не идва, а ако изпратят - това са здравни асистенти или студенти”, разказва майката. Все пак дошла лекарка - вероятно специализант. Премерила температурата, пулса и кръвното. Веднага назначила кръвопреливане, защото за 2 дни хемоглобинът на момчето паднал от 142 на 105”, допълва разстроената майка.

“Исках пулсометър, но ми отговаряха, че нямат - да си донеса от вкъщи. Мерих обаче температурата всеки ден. Накрая беше с 39 - 39,5 градуса, а при изписването в епикризата беше записан като трайно афебрилен (б.р. - без температура)”.

В Първа хирургия лекарите работили по версията за бактериална инфекция. “Направиха изследване за скрито кървене, което излезе положително. Лекарите обаче не потърсиха каква е причината, а продължиха с версията за бактериалната инфекция. Аз не виждах резултатите, нямаше визитация - минава 2-3 пъти дежурен лекар, пита на вратата има ли проблеми.”

Състоянието на Марти се влошило - хемоглобинът му паднал до 88 и се наложило второ кръвопреливане.

На петия ден жената потърсила резултатите от изследванията на Марти. Изпратила близка да ги вземе от лекуващия лекар.

“Това дете ми го изпратиха - никой не го иска - и детското, и инфекциозното,

аз не знам какво да го правя, но дори не съм длъжен” - това са думите на д-р Атанас Петков според близката на майката, преразказани от Невяна. Все пак получила изследванията и се консултирала с лекар на частна практика, но не получила убедителен отговор. Разбрала само, че детето ѝ е в тежко състояние.

“Марти имаше отоци по корема и краката. Коремът не е палпиран с ръка от лекар въобще. Когато поисках да го видят, лекуващият лекар погледна от вратата и ми каза “ами той така си дойде”.

Майката на Марти разказва, че в следващите дни лекарите не влизали в стаята - само се показвали на вратата. Сестрите минавали, за да му носят лекарства и да слагат системи.

“Питам какви са резултатите от изследвания - всеки вдига рамене, няма време и бърза някъде. Вечерта два пъти срещнах дежурния лекар по коридора, но той се направи, че не ме вижда.”

На 14-ия ден сутринта лекуващият лекар изпраща Марти в детската клиника на болницата, а в епикризата е записан като афебрилен, захранен и в по-добро състояние. Мнението на лекаря е, че

има запушване на чернодробна вена

В Детската клиника майката и детето срещат добро отношение и грижа от екипа. Настанени са в стая до интензивното, за да може непрекъснато да е следено, а лекарите я оборудвали с ехографии за сърце и бял дроб. Лекуващият лекар коментирал, че детето е почти пред сепсис.

На деветия ден в Детската клиника Марти се влошава, а ехографът забелязва течността в корема. Специалистите правят пункция, изпращат пробата на професор, но той казва, че това по-скоро е фиброзна тъкан, а не перитонит.

“През нощта детето успя да стане и да легне на земята. Беше много страшно, това вече не искам въобще да го разказвам”, споделя през сълзи Невяна.

Скенерът през нощта доказва перитонит. Във Втора хирургия направили спешна животоспасяваща операция. Хирургът казал на майката, че извадил от корема на младежа 7 литра гнойна течност, която е престояла там “много дни”. В следващ разговор казал, че за него въобще първоначалната причина не е бактериална инфекция. Майката все още не е наясно с причината за възпалението, което довело до фаталния край.

“23 дни посоката беше другаде, стигна се до перитонит и Марти влезе в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Достъпът там е ограничен, а информация получавахме само за 3 минути на обяд. По телефон не се дава, независимо дали си от друг град”, разказва Невяна. На 6 септември лекарите ѝ казали да очаква най-лошите новини за детето си. На 10 септември сутринта Марти губи живота си. По случая има образувано досъдебно производство.

“Очаквам истината, за мен най-важна е експертизата, проведена от външни лица”, плаче Невяна.

От УМБАЛ “Св. Георги” съобщиха за “24 часа”, че е извършена вътрешна проверка за лечението на детето.

“Случаят е разгледан от Лекарската контролна комисия, която се произнесе на 2.10.2026 г. Въз основа на прегледаната медицинска документация и писмените обяснения на лекарите, участвали в лечението, комисията е констатирала последователно проведен диагностично-лечебен процес, при който е установено рядко съдово заболяване в коремната област. През целия престой детето е било под постоянно медицинско наблюдение, извършени са необходимите изследвания и консултации със специалисти. При настъпилото остро влошаване на състоянието своевременно са предприети спешни диагностични и лечебни действия, включително оперативно лечение и интензивни грижи”, пише в позицията и допълват, че

по изрично писмено искане на майката на детето не е извършена аутопсия

“По случая проверка извършва и ИА “Медицински надзор”. Лечебното заведение оказва пълно съдействие на контролните и разследващите органи и своевременно им предоставя цялата изискана информация и документация.” След приключването на проверките УМБАЛ “Свети Георги” ще предприеме всички мерки, които произтекат от техните констатации. “УМБАЛ “Свети Георги” изразява своите най-дълбоки и искрени съболезнования на семейството и близките за загубата.”