Всеки има 4 сливици - кога са за вадене

Операция е наложителна, когато влошат дишането, слуха, храненето

Сливиците са най-важните имунологични органи на човека. Намират се още на входа на дихателния и храносмилателния път. Природата ги е сложила там, за да контролират големия приток на микроби - бактерии, вируси, гъбички.

Хроничното възпаление на сливиците е често състояние особено в детството. Изявява се с ангини, болка, дразнене, кашлица, хрема, лош вкус и дъх в устата. Уголемяването на сливиците затруднява дишането и храненето и може да блокира проходимостта на евстахиевите тръби между средното ухо и устата.

Точно при уголемени сливици човек открива, че те са повече на брой от видимите две сливици отстрани на гърлото - небните. Позната донякъде е и третата сливица - назофарингеалната тонзила. Тя е зад мекото небце и задната страна на гълтача срещу отвора на носните кухини.

Към 7-9-годишна възраст започва обратно развитие, но винаги се запазват остатъци от тази лимфна тъкан у човека. Разрастването на сливицата се диагностицира като аденоидна вегетация.

В задната част на езика се намира четвъртата, задезична сливица - има я всеки човек. В дълбочина са разположени и други подобни на сливиците лимфоидни структури с имунна функция.

Проф. Иван Ценев

Сливиците създават най-много проблеми в първите години от живота поради особеностите на детската анатомия и начина, по който органите функционират в етапа на растеж и развитие.

Най-важно за лечението е да се определи причината за уголемяване на сливиците, обясни проф. Иван Ценев, експерт по ушно-носно-гърлени болести в болницата “Царица Йоанна - ИСУЛ”, специализирал в Германия, Австрия, Израел, Чехия, Швейцария, Испания.

Почти в половината случаи се дължи на инфекции, останалите са в резултат на алергии. В зависимост от причината за набъбването първо се мисли за лекарства. Избират се според случая - може да са от арсенала на хомеопатията, антиботици или противоалергични. В някои случаи след острата фаза на боледуването сливиците постепенно се връщат към анатомичната си големина.

Когато обаче детето боледува често или продължително с тенденция на сливане на отделните случаи и сливиците създават проблем извън тях, се мисли за отстраняването им, каза проф. Ценев. Той съветва родителят да се довери на лекаря да прецени кога детето да бъде оперирано, за да не се стигне до трайни увреждания. Например ако уголемена сливица запуши връзката на устата със средното ухо, в нея може да се засмучат патогени, които да причинят инфекция и да настъпи намаляване на слуха. При стеснен проход към хранопровода от набъбнала езична сливица се затрудняват храненето и дишането, създават се условия за рефлукс.

Подута трета сливица затруднява носното дишане, детето диша през устата, спи с отворена уста, може да хърка. Лекар разпознава проблема с третата сливица още преди да е изречен, само по характерния вид на лицето на такова дете.

Правило, от което се ръководи лекарят в решението за операция, е дали проблемът влошава слуха, храненето и дишането, снабдяването на организма с кислород. При такива индикации съветът е да не се чака “да мине само̀” или “детето да го надрасне”. Към хирургия се пристъпва извън периодите на остро възпаление. Възрастта не е от значение, водещо е доколко се затрудняват жизнените функции.

Вече хирургическото отстраняване на сливиците е рутинно, техниките са все по-щадящи. Златният стандарт е след това детето да остане 3 дни в болницата, обясни проф. Ценев.

Болест ли са “кратерите” в тонзилите на децата?

Сливиците са лимфен орган по стената на гълтача. Имат различна големина при отделните хора, а и помежду си. Те са от лимфна тъкан, но покрита с плосък епител, нагънат до различна дълбочина. Изброяват се 10-20 огъвания, което придава неравност на релефа. По естествен начин се формират отделни “кратери” (крипти), в които могат да се задържат хранителни частици и микроби. Тогава по кратерите има белезникави петна, от които при натиск изпадат вонливи топчета.

Случва се на всекиго и не е патологична изява, а специфична анатомична структура, обяснява проф. Ценев. Тази нагъната повърхност и възможностите за попадане на храна и микроби провокират лимфната тъкан в сливиците да изработва съответни антитела. По този начин сливиците участват в имунологичната система и подпомагат трайно изграждането на локалния и общия имунитет.

Възможно е при микроби в криптите да започне възпаление в дълбочина. Тогава има повишена температура, болки при преглъщане и общо неразположение, т.е. ангина. Хора с дълбоки крипти имат чести възпаления, защото задържат микроби в тях за по-продължително време.

Патогените може да не се проявяват директно в криптите, но да отделят токсини, които провокират хронични фарингити и чести болки в гърлото.

Лечението е успешно с препарати, стимулиращи локалния имунитет, а при ангини, се включват антибиотици. Възрастта е фактор, който води до прогресивно атрофиране на тонзилите, както и на цялата лимфна тъкан. Въпреки това в тях може да се запази възпалението и те да поддържат често боледуване на гърлото.