В интригуваща нова теория учени питат дали микробите в човешкото тяло (микробиом) биха могли да прехвърлят сърдечни болести и диабет от човек на човек.

Значението на микробиома eцентър в мишената на медицинските науки. Експертите и хората са еднакво погълнати от завладяващото влияние на микробите върху човешкото здраве. Новото предположение пита заразни ли са незаразните болести.

През ХХ век човечеството рязко намали смъртността, като премести акцента от заразните болести (патогенни микроби) към незаразните - сърдечни, рак и дихателни.

Болестите, които не се предават от човек на човек, причиняват 70% от всички смъртни случаи в света. Тук се изключва микробното участие и вместо това се сочат генетични и екологични фактори в начина на живот.

Но микробиомът се оказва различен при хора с различни болести. 

При животни присаждането на променена (дисбиотична) микрофлора в здрави животни води до болест, а съставът на микробиома се оформя при близък контакт с други индивиди.

Затова допускаме, че някои незаразни болести имат микробен компонент и, ако е така, могат да бъдат обменяни чрез микробиомите, пише сп. “Сайънс.

В човешкия микробиом влизат бактерии, гъбички и вируси, живеещи във и върху тялото. Те имат важна роля в много физиологични функции - храносмилане, имунни реакции, обмяна. Най-голямата част са в червата, като бактериите от микробиома са най-изследвани до момента.

При животни са известни няколко примера за предаване на незаразна болест чрез микробиома. Но дали е така и за хората, питат се учените. Те съобщават, че партньорите в двойка имат по-голямо бактериално с сходство от братя и сестри, които живеят отделно. Тъй като семействата споделят обща диета и среда, подобието е очаквано. А дали споделената микробна флора влияе върху преносимостта на болестите?

Трудно е да се проучи, тъй като отделянето на факторите на средата (диета, социални навици) от микробиомите не е шега работа.

Микробно предаване на незаразни болести е доказано само при контролирани експерименти с фекални трансплантации в генетично подобни животински модели със съвпадащи диети и среда.

При мишки диабетът има микробно преносим компонент. И при хората партньорът на диабетик имат по-голям риск да развие болестта за 3 г.

При възпаленията на червата има характерна дисбиотична флора, която може да бъде прехвърлена от болни хора или мишки на здрави заедно с фенотипа на заболяването. Партньорите на болния имат сходно променени микробиоми и по-висок процент на заболяване от в случайни извадки.

Учените привеждат и факти за корелации на специфична микрофлора на червата и рискът от сърдечни болести, включително инфаркт и инсулт.