Епигенетичният часовник всъщност не показва точната биологична възраст на човека, установиха учени от университите в Ексетър и Есекс в Англия, съобщи Лента.

Те опровергаха популярен мит за ползата от метилираната ДНК, с чиято помощ можело да се забави стареенето. Учените оценили епигенетични модели, чрез които се смяташе за възможно да се определи биологичната възраст на човека. При стареене се променя делът на метилираната ДНК, т.е. онази част от генома, към която са присъединени метилни групи. Данните за тези модели обаче често са получени от млади хора, докато метилирането на ДНК при старите рядко се взема под внимание, поясни БТА.

Оказало се, че епигенетичното стареене протича с различна скорост в отделните тъкани. Епигенетичният часовник системно недооценявал биологичната възраст на участниците, която била около 60 години. При това засега е неизвестна причината за забавяне на метилирането на ДНК.

Несъответствието между епигенетичното стареене и хронологичната възраст навежда на мисълта, че има централен механизъм на стареенето, а метилирането на ДНК е страничен процес от него.