И самотници стават донори на органи

 Кръстосаните трансплантации и присаждането на матка влизат в закон

Чичовци, лели и братовчеди ще дават съгласие за даряване

Може ли починал човек без близки и роднини да стане донор на органи, ако приживе не е заявил изрично несъгласие за това?

Този въпрос години наред предизвиква дискусии сред лекарите и в обществото, защото за него липсва дефиниран и подкрепен законово отговор. Сега той намира законодателно решение чрез промени в Закона за трансплантациите. Една от целите им е да се увеличат донорите в България.

В проекта пише, че “при липса на роднини могат да се вземат органи, тъкани и клетки”, с което се уточнява, че умрелият може да бъде донор.

Ключовата редакция в същия закон се прави чрез промени в Закона за лечебните заведения, внесени от Министерския съвет. Идната седмица те ще бъдат разгледани в здравната комисия, а после и на първо четене в пленарната зала. Там вероятно предстои тежък дебат.

“Този въпрос не бе ясно уреден, предизвикваше дискусии и в резултат не се стигаше до донорство. С промяната би могло да се очакват повече донорски ситуации в болниците, което би помогнало на повече нуждаещи се от присаждане”, се казва в мотивите.

В проекта има и други промени. Сред тях са разширяване на кръга от роднини, които дават съгласие умрелият да стане донор.

В момента в него влизат съпруг/а, родител, дете, брат или сестра. Сега  воля за донорство ще могат да изразяват и роднини по съребрена линия до четвърта степен, “включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от 3 г. от осиновяването”. Сред тях са първи братовчеди, чичовци и лели. Всеки следващ ред роднини формират воля само при липса на по-близки.

Друг проблем от години е кръстосаното донорство. В проекта се предлага разрешаването му, както и присаждането на матка. Тези случаи са дефинирани с идея да тръгне дебат за тях преди гласуването им.

Кръстосано е реципрочното донорство - при двама получатели и двама донори (техни роднини), но с биологична несъвместимост, се допуска присаждане чрез размяна на донорите, ако те са съвместими.

“Въпросът поражда дискусии и преди да се вземе решение, е от особено значение да се постигне консенсус по него. Поради това в законопроекта са включени общи разпоредби, които да послужат като основа за дискусия”, пише в мотивите.

Вземането на органи при този тип донорство ще става само след

нотариално заверено съгласие от донорите, в което са вписани и имената на получателите. Всички ще влизат в регистъра на агенция “Медицински надзор” до 2 месеца преди операцията.

Програми за кръстосано донорство има от над 20 г., но няма единно европейско или международно законодателство. Всяка държава го е регламентирала по различен начин - от пълна забрана в Германия, през възможност в САЩ, Канада, Испания, Италия до възможност за даряване бъбрек на непознат във Великобритания.

“Кръстосаното донорство намалява риска от отхвърляне на присаден орган поради наличието на по-голям избор от живи донори и съответно по-добра вероятност за съвместимост”, пише в мотивите. Освен това то е още една възможност най-вече за нуждаещите се от бъбрек, които са и най-дългият списък. У нас органи чакат общо 1162 души, а 1042 от тях имат нужда от бъбрек.

Присаждането на матка е нов метод с малък световен опит и провокира въпроси от етично и деонтологично естество. Но според вносителите у нас има възможности то да се прави, така че жени без матка да родят  свои деца.

“Важно е да се води дискусия за критериите коя жена е подходящ донор на матка и кога вече родила жена може да стане донор. Важно е да се имат предвид и субективни моменти в желанията на жената да ражда и др.”, се казва в мотивите. 

В тях се дават примери от държави с опит - Швеция, Франция, Чехия, Великобритания, Белгия, Италия. В Швеция се присаждат матки от 1999 г. и вече са родени 8 деца. В Чехия от 2016 г. и са присадени 10 матки от умрели жени и 1 от жива. Във Франция има 8 от умрели и 10 от живи.

Чрез промените в Закона за лечебните заведения се залагат и промени в Закона за здравното осигуряване, които засягат заплатите на лекарите и сестрите. Те бяха приети в рамковия договор - бе решено, че поне 50% от прихода на болниците ще отива за разходи за персонал, от които поне 80% ще са за медиците. Съотношението между заплатите на лекари и сестри, асистенти и акушери ще е 1,6:1.

След приемане на закона “Медицински надзор” ще следи дали тези правила сес пазват в обществените болници. Освен това е разписано правото на асистенти, сестри и акушерки да си отварят кабинети или да имат групови практики и свои заведения за медицински и здравни грижи и манипулации като поставяне на инжекции, обработване на рани и т.н.

“Сега невъзможността за самостоятелни здравни грижи от специалисти в много случаи налага хоспитализиране и изразходване на повече лични и обществени средства”, мотивират се вносителите. Очаква се и така да се разшири достъпът до здравни грижи и да спре отливът от професията.

Сред останалите промени е затягане на финансовата дисциплина. Ще се налагат санкции за болниците, ако не представят финансови отчети и друга административна информация на контролните органи.

Властта пак си търси болница

Здравният министър трбва да предложи, а правителството да одобри болница за президента, вицепрезидента, председателя на Народното събрание, премиера и главния прокурор. Тази промяна също е внесена в парламента.

Лекари от избраната болница ще пътуват с управниците в чужбина и ще осигуряват здравна помощ на чуждите делегации в България, както и на депутатите по време на пленарните заседания.

До януари 2019 г. тези функции изпълняваше болница “Лозенец”, но отмени статута ѝ на ведомствено лечебно заведение и я преобразува в търговско дружество. Решението дойде, след като премиерът Бойко Борисов заяви, че такава болница не е необходима.

Разликата сега е, че новата “правителствена” ще обслужва по-малък кръг от управляващи, а не цялата държавна администрация, депутати, министри, директори на агенции и близките им. Освен това, когато се лекуват чужденци или лекари пътуват в чужбина, разходите ще са за сметка на съответното ведомство. В останалите случаи ще ги покриват здравното министерство или касата.