Сърдечните болести като инсулти и инфаркти и онкологичните, сред които основно рак на белия дроб, на дебелото черво и на гърдата, са водещите причини за смърт у нас. В голяма степен те се дължат на навиците на българите да пушат и да пият и на нездравословното им хранене. Макар средната продължителност на живот да е нараснала с над 3 г. от 2000 до 2017 г. (от 71,6 на 74,8 г.), тя остава най-ниската в ЕС.

Това са основните изводи в доклад на Еврокомисията за състоянието на здравеопазването в ЕС. Той бе представен в четвъртък от експерти, след като през ноември докладите за здравните профили на страните от съюза бяха публикувани на сайта на комисията.

Сред проблемите на България са слабо развитата профилактика на лечими болести, най-голям дял на преки плащания от джоба, твърде големите разходи за лекарства, висок процент хора с руднен достъп до здравни грижи, неравномерно разпределени лекари и твърде малко джипита сред тях.

Най-много от разходите за здравеопазване - 43%, отиват за лекарства. 34% са за болници, а за прегледи и изследвания едва 2,6%.

“От 2010 г. има ръст на амбулаторните процедури, но те остават много под средното за ЕС”, каза Ани Шпрангер от Европейската обсерватория за здравни системи и политики.

Не по-малък е проблемът с пушенето и лошото хранене най-вече сред децата. “България през 2014 г. по затлъстяване е бил под средното ниво за ЕС, но при децата всяко пето има такъв проблем”, каза тя.

Процентът на пушачите в България е най-висок в ЕС, а по пушещи деца до 16 г. ни бие само Италия. Сред тази група най-много пушат момичетата допълни Шпрангер.

10-14% от населението няма добър достъп до медицинска грижа, като тук влизат безработни, неосигурени и хора от малцинствата.