Зависимостта към него е толкова силна, колкото към хероина и кокаина, казва в интервю за в. "24 часа" доц. д-р Антоанета Манолова, дм, Национален център по обществено здраве и анализи.

- Доц. Манолова, на дискусия за политиките за ограничаване на употребата на тютюн изтъкнахте, че трябва да се започне от децата, защото те са големите жертви на пристрастяването, неукрепналата личност ли ги прави по-податлива група?

- Децата са по-чувствителни към никотина и развиват по-лесно зависимост, защото имат повече никотинови рецептори. Лечението на тази зависимост е много по-сложно и поради ранния старт.

- Кои вещества в тютюна са пристрастяващи?

- Единствено никотинът, който присъства във всички продукти за употреба с изключение на безникотиновите течности на електронните цигари. Но наскоро четох резултати от проучвания, които показват, че независимо от твърденията, че тези изделия не съдържат никотин, той може да бъде установен в малки количества.

- За колко време човек може да откаже цигарите, да се освободи от никотиновата зависимост?

- Когато е мотивиран, може да го направи от раз. Но, изглежда, по-важният въпрос от този, за колко време можеш да се откажеш, е колко трайно може да се придържаш към веднъж постигнатата цел.

- Колко пушачи постигат нещо повече от Марк-Твеновото “Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето - аз самият съм го правил стотици пъти”?

- Според проучванията само

5 до 12% от хората с

никотинова зависимост

успяват самостоятелно

да откажат цигарите Останалите имат нужда от специализирана помощ и подкрепа.

- Ако подредим по сила зависимостите от вещества, къде се оказва никотинът?

- Като потенциал за създаване на зависимост никотинът се класира наравно с хероина и кокаина. Това обяснява и защо е изключително трудно отказването. Много по-лесно е да се възпита убеденост за вредата от тютюна. Поради това е необяснимо защо обществото проявява толерантност и безразличие към пушещите деца и млади хора.

- Колко са пушачите в детска и младежка възраст според научните изследвания?

- По данни на третият етап на проекта на Световната здравна организация “Глобалното проучване на тютюнопушенето при младите хора” в България през 2015 година пушат 27,4% oт 13-15-годишните ученици, като момичетата са малко повече от момчетата, съответно 29 и 25,7%.

Най много пушачи

се установяват при

15-годишните - 37,4%

Незначително повече от средното са пушачите в София – 30,1% срещу 26,9% в останалата част от страната.

Резултатите от проучването показват също така, че електронните цигари са много популярни сред подрастващите, включително сред непушачите - 87,7% от всички 13-15-годишни ученици са чували за електронната цигара. Трима от всеки десет (31%), или една трета от експериментиралите, са настоящи пушачи на електронни цигари (10,8%) без разлика по пол, възраст и регион.

- Български феномен ли е по-високият дял на пушещите момичета в сравнение с връстниците им момчета?

- Не само у нас е така, но в България беше изключително силно изразена разликата с пушещите момчета.

През 2002 г. по брой момичета пушачки бяхме на първо място от всички над 100 страни, провели проучването в национален мащаб.

Само в Сантяго, Чили,

имаше по-голям процент,

но данните бяха за малка извадка, която нямаше национална представителност. По цял свят обаче има известна тенденция момичетата да пушат повече от момчетата. Обнадеждаващото е, че когато забременеят, повечето спират цигарите и броят на пушачките намалява рязко.

Лошото е, че след раждането, когато отпадне рискът да увредят плода, най-често младите жени възобновяват пушенето. Въпреки това статистиката се променя в малко по-активната възраст - вече в групата на пушачите мъжете са повече от жените. Тогава е отпаднал рискът от спонтанен аборт, преждевременно раждане, нарушения в развитието на ембриона. Но нищо не намалява високия здравен риск, вследствие на канцерогените и множеството други токсични вещества, съдържащи се в тютюневия дим, не само за пушачите, но най-вече за децата им, когато са изложени на него. Има множество и достатъчно красноречиви данни от проучвания за неблагоприятния ефект на пасивното пушене при децата на родители пушачи, както и за наслояването на опасни вещества дразнители по стените, дамаските, пердета и килими, мебели – така наречения дим трета употреба. Тези две форми на пасивно пушене предразполагат към респираторни сериозни неблагополучия астма, бронхити, чести пневмонии и т.н.

- Повишаването на цените достатъчно “възпитаващ” инструмент ли е?

- Особено за хората с ниски доходи – да. Всеки може да открие край себе си пенсионери, които при поскъпването на тютюневите изделия се отказват. При оскъдни средства за оцеляване на практика поскъпването е принуда да спрат да пушат. Цените на цигарите доказано имат по-важна роля в държавите с нисък стандарт на живот.

- Имат ли добри резултати кабинетите за отказване от пушенето в районните здравни инспекции?

- Те не са лечебни, а здравни структури, работят основно психолози. Ролята им е да посъветват хората да се откажат, да им окажат поведенческа подкрепа и да ги преведат през трудния път към нов живот на непушачи.

Общопрактикуващите лекари също могат да са от полза. Доказано е, че само задаването на въпроса “Пушите ли” и вписването на отговора в здравния картон при всеки преглед кара хората да се замислят за прекратяване на нездравословната практика, търсене на помощ и реално отказване от употребата на тютюневите изделия.