Учени откриха, че мръсният

въздух състарява паметта

Напоследък световните агенции ни заливат с шокиращи снимки от Индия. На тях се вижда как хора с маски се опитват да стигнат до работните си места в непрогледна мъгла от мръсен въздух. Деца не се забелязват, тъй като училищата са затворени. В мегаполиса Делхи е обявено даже извънредно положение, защото нивото на описани частици е 10 пъти над допустимите норми.

Покрай шока от Индия в социалните медии се прокрадна и снимка от София. Тя е на мъж в гръб, стоящ пред столичния храм “Св. Александър Невски”, обвит в смог. Фотографията бе илюстрация на съобщение, че столицата ни е на шесто място по мръсен въздух в света според сайта AirVisual.com, който публикува данни от измервателни станции в близо 100 града по света. Става въпрос за стойности на замърсяване, отчетени на 30 октомври и които през следващите дни влизат в допустими норми. За сметка на това обаче друг български град попада в червена зона на места, опасни за чувствителни групи граждани като деца, бременни и хора със заболявания на дихателните пътища. Това е Пловдив, за който сайтът съветва на 4 ноември да не се кара колело и да не се отварят прозорците.

Въпросната снимка с мъжа пред “Св. Александър Невски” е на АФП и е направена на 3 декември миналата година. Тогава отново столицата ни е имала проблем с мръсен въздух, както всъщност и Делхи. И причините за това положение и на двете места са известни от години. В Индия през този период от годината масово се палят стърнища, тъй като това е най-евтиният начин за почистване на земеделските земи. Освен това има голям хиндуистки празник, който се отбелязва с изстрелване на фойерверки. И като се прибавят към тези две неща големият трафик със стари автомобили, промишлеността и активното строителство в големия град, се стига до тази ситуация, която индийски министър сравни с газова камера.

В София факторите за мръсния въздух са почти същите. Единствено паленето на стърнища липсва, но пък съществува отопление с всевъзможни боклуци. Оказва се обаче, че и в други български градове се диша опасен въздух, макар и за тях да не се говори толкова много. Например на 27 октомври Изпълнителната агенция по околна среда е регистрирала превишени норми на замърсяване в 9 града - Пловдив, София, Видин, Враца, Плевен, Горна Оряховица, Русе, Варна и Димитровград. На четвърти ноември сутринта те вече са намалели до три според онлайн системата за измерване на Европейската агенция за околна среда - Плевен, Пловдив и Добрич.

Всички тези данни са ужасно притеснителни, тъй като в големите градове се е скупчила основната част от младото население на България. И повечето от живота си то прекарва в среда, която води до болести, а според някои последни проучвания и до намаляване на умствените способности. Например скорошно изследване на учени от университета в Уорик установи, че замърсяването на въздуха има пагубно въздействие върху човешката памет и дори може да накара мозъка да се състари преждевременно. Те са подложили на тестове за запаметяване 34 000 английски граждани от няколко области на Англия. Задачата била да си спомнят 10 думи. При анализиране на резултатите от тях са отчетени и фактори като здравословно състояние, възраст, етническа принадлежност, ниво на образование, семеен живот и статус на заетост. Така учените са стигнали до заключението, че живеещите в замърсени райони имат по-слаба памет в сравнение с тези, които се намират в зони с чист въздух. Критерият при определянето им е било съдържание на азотен диоксид и опасни прахови частици.

Сравнявайки паметта на живеещите в най-замърсените райони на Англия с тази в най-чистите, проучването стига до извод, че става въпрос за забавяне на умствените способности с 10 години. Или по друг начин казано, 50-годишен, израснал в зона с мръсен въздух, има същите характеристики на паметта като 60-годишен от район с по-чист. Учените обаче признават, че все още не са успели да установят каква точно е връзката между двете неща. Предполага се, че това се дължи на въглеродния двуокис, който се освобождава при изгарянето на автомобилните горива. Знае се, че той понижава способността на кръвта да пренася кислород, което затруднява органите да функционират пълноценно.

По-рано американски и китайски учени също обявиха, че са направили проучване, доказващо как дишането на мръсен въздух поразява интелекта. Те са подложили на тестове за математически и речеви способности 20 000 китайски граждани, които живеят в различни населени места. Тези в зони с мръсен въздух са показали резултати, отговарящи на един клас по-малко образование, а във възрастта над 64 г. разликата е била от няколко години учене, като речевите умения са били засегнати повече в сравнение с математическите.

Преди две години техни испански колеги правят аналогично изследване. Те проследяват развитието на 1200 деца на възраст от 7 до 12 г. в Барселона. При тези от тях, които ходят пеша до училище и през по-голямата част от деня дишат мръсен въздух, се наблюдава с 5% по-нисък капацитет при запаметяване на информация и концентрация. Освен това те са успели да докажат, че пътуващите с обществен или личен транспорт също не са защитени. Затова съветват родителите да се опитат да подпомогнат паметта на малчуганите чрез повече от така наречените храни за мозъка. За такива се смятат боровинки, мляко, орехови ядки и тиквени семки. А радикалното решение, което предлагат, е да се ограничи използването на леки автомобили, като максимално се върви пеша, с велосипед или пък се използва обществен транспорт. Да се направят специални маршрути за пешеходно придвижване на децата и те да са далеч от улиците с натоварен автомобилен трафик. Тези родители, които нямат друг вариант да доставят децата си до училище освен с кола, винаги да изключват двигателя ѝ, докато изчакват да се отворят училищните врати. Според тях само по този начин може да се възпита ново поколение, което осъзнава колко е важно да се живее в здравословна среда и автомобилът в неговите ежедневни нужди да не заема толкова централно място, както е сега при повечето хора на активна възраст в развитите страни.

400 000 европейци умират по-рано всяка година

Лош въздух е причина за преждевременната смърт на около 400 000 души в ЕС всяка година, сочи доклад на Европейската агенция по околна среда. Тя отчита, че вредните замърсители като цяло намаляват, но този спад все още не е достатъчен. И лошото качество на въздуха продължава да уврежда здравето на живеещите в градове, като най-големи щети причиняват праховите частици и азотният диоксид.

България е сред 7-те страни, в които концентрацията на прахови частици е най-висока. Останалите са Хърватия, Словакия, Италия, Полша, Румъния и Чехия. Заради този показател страната ни вече бе осъдена в Съда на ЕС през 2017 г. Тогава не бяха наложени санкции, но през юли Еврокомисията предяви нов иск срещу България, този път за неизпълнение на пределно допустимите стойности на серен диоксид. Страната ни многократно вече е искала отсрочка да се справи с тези проблеми.

В доклада на европейските еконадзорници се посочва, че освен на здравето на хората мръсният въздух се отразява и на икономиката, например чрез увеличаването на средствата за здравеопазване, води до по-нисък добив в селското и горското стопанство и до по-ниска производителност на труда.

Според Световната здравна организация пък страната ни е на второ място по смъртност вследствие на мръсен въздух.