Написах химн за докторите от благодарност, споделя композиторът на "Не остарявай, любов"
Големият композитор Хайгашод Агасян се възстановява след прекарана операция от херния. Той дълго отлагал да легне под хирургическия нож, докато не стигнал предела на възможното. Авторът на "Не остарявай, любов" е изписан само преди дни и вече прави разходки в района на дома си. Хайго следва стриктно разписанията на лекарите и внимава да не се претоварва. "Не съм тръбил за случката. Но аз много обичам докторите. Малко преди интервенцията ходих на празника на българския лекар - на 19 октомври, и изпях химна, който написах за тях от благодарност. Всички много ми се радваха. И все пак първо съм благодарен на Господ, а после на тях", сподели големият композитор.
66-годишният поет, певец и инструменталист и друг път е имал възможността да се увери в съществуването на извънземна сила, която го пази.
"По всички закони вече трябваше да съм там горе... Но се отървах леко. Както каза една от лекарките в болницата в Габрово, където ме откараха - "Случило се е доброто от най-лошото". Преди няколко години претърпях катастрофа. Направих голяма глупост. Преди рецитал в Севлиево минавам аз през Дряново да се видя с моя приятел Валентин. Паркирам пред офиса му с опела и без да дръпна ръчната спирачка, като емоционален човек, изскачам от колата да се прегръщаме. В този момент колата тръгва сама по баира надолу, а отсреща училище с деца. Ужас! За част от секундата трябва да реагирам. Хвърлих се пред колата, а тя набира скорост, и с ръце и с крака се опитвам да я спра. Можете ли да си представите, безумие! Как ще спреш тази тежка кола. Премаза ме в друга спряла кола. Излезе ми тазът, всичко, нямам думи. Дойде бърза помощ от габровската болница. Но Господ ме беше пожалил в смисъл, че нямах счупено. Да, тазът излезе, но те го наместиха без никакви операции. Нямам думи какво внимание. Това решение да не се оперира е взел д-р Въгленов, който е голям специалист ортопед. Слава Богу, всичко мина-замина. После извървях дълъг път - месец в болницата, четири месеца с проходилка, но бях жив", обяснява Хайго.
Композиторът дълго време търсил обяснение за това, което му се е случило. "Същия ден имах концерт. Пътувах, за да пея и награждавам деца. Не бях тръгнал да крада или убивам. Защо Господ ме спря по този начин? Споделих мислите си с психоложката Мадлен Алгафари, която ми каза: "Приеми станалото като нещо, което е трябвало да те спре, за да не се случи непоправимото през следващите дни." И наистина като го погледнеш така, си казваш - Господи, благодаря ти!"
Хайго признава, че в критични ситуации винаги чувства някакво побутване. Дори и в писането на музика. Понякога песента се излива изведнъж и става прекрасна. Но има песни, които не се получават. От опит е разбрал, че в такива моменти няма смисъл да се мъчи, а търпеливо да изчака песента сама да си дойде. Нерядко в съня му се явява точно тази музика, към която се е стремял и е търсил седмици наред. Тогава става и записва мелодията, за да не я забрави. Освен че с усмивка започва деня си, Агасян твърди, че всяка сутрин благодари, че е жив и здрав. Благодарен е и на късмета, че е израснал и е възпитан в спокойна атмосфера от добри хора. Че цял живот е бил обграден от приятели и е в прекрасни взаимоотношения с колегите си. "Всеки по някакъв начин е целунат от Бога. На мен ми е дадено едно, на друг – друго... Нямам братя и сестри, а винаги съм искал. И синът ми остана сам. Не можах да навия жена си за второ дете. Тя има своите виждания - трудни времена, починаха родителите ни, сами сме... Ама то с навивка не става, мъжът трябва радикално да се наложи."
За музиката казва, че е връзка с божественото. "Вероятно съм избран да бъда проводник на това, което идва от горе. Аз само записвам това, което ми се дава", обяснява Агасян. Според него най-важното в живота е всеки да си намери мисията. "Аз съм вярващ човек, без да съм фанатик. Вярвам в доброто и че всеки идва на земята с определена мисия. И ако я намери, той става полезен и за обществото. Не знам какво бих станал, ако не бях музикант. Може би като арменец имам някакви качества на часовникар или златар, но те не са развити. Единият ми дядо например беше обущар, а майка ми - шивачка. Аз също имам технически умения и мога добре да шия, че и обувки мога да поправям. Не съжалявам обаче за музиката, защото вярвам, че съм избран да бъда проводник към хората на някаква небесна хармония - нещо, което е свише и извън нас", завършва известният ни композитор.
Коментари