По инициатива на Световната здравна организация тази година за първи път в света се отбеляза Световен ден за безопасност на пациента

Липсата на регистри, надеждна статистика и централизирана информационна система, отразяваща всякакви нежелани последици на едно болнично лечение, са сред основните проблеми, които институциите у нас трябва да решат, за да осигурят по-голяма сигурност и безопасност за здравето на пациентите. Това са част от изводите, до които стигнаха лекари, експерти, представители на институции и неправителствени организации в дискусия по темата, организирана по повод 17 септември - Световен ден за безопасност на пациента, който се отбелязва за първи път в света.

Необходимо е още да се подобри комуникацията между лекари и пациенти, която според някои е напълно разрушена, както и финансирането на здравната система. Проблем е и пренатовареността на медицинския персонал. 

По данни на Световната здравна организация всяка година настъпват 134 млн. нежелани реакции в болниците на държави с ниски и средни доходи на глава от населението. Такива са вътреболничните инфекции, грешки, допуснати от медицинския персонал, неправилно предписани медикаменти и др. Всичко това води до 2,6 млн. смъртни случаи годишно.

"А в страните с високи доходи на глава от населението 1 на всеки 10 пациенти претърпява увреждане по време на болнично лечение", обясни д-р Михаил Околийски от Офиса на Световната здравна организация в България.

Сред посочените от него причини за уврежданията при оказване на медицинска помощ са още неадекватните здравни системи с лошо проследяване на случаите и с липса на централизирана информационна система, както и претоварването на обществените фондове с разходи и професионалното прегаряне на медиците.

На друг проблем обърна внимание д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването.

„В развитите страни медицинските грешки се регистрират надлежно и анализират. Ако това не се прави, медицината се лишава от възможността да се учи от грешките си. У нас не е регламентирано регистрирането на случаите с нежелани увреждания и доставянето на обективна информация, без да се санкционират болниците и лекарите”, обясни той.

Само овластеният пациент да избира къде и при кого да се лекува, както и къде да се осигурява здравно, може да бъде активен участник и коректив на здравната система, допълни д-р Кацаров.

Владимир Томов от Конфедерация „Защита на здравето” и Национален алианс по редки болести акцентира върху безопасността на клиничните изпитвания на лекарствата. „За съжаление едва за 5% от редките заболявания има лечение. За останалите 95% се разработват медикаменти и вкарват в клинични изпитвания, които да докажат безопасността и ефекта на лечението”, коментира Томов.

Петя Сотирова от отдел Информационен център на здравната каса констатира колко е важна информираността на пациентите за безопасността на тяхното лечение. „Пациентите се променят, стават по-активни. Така на националния зелен телефон само от началото на годината са се обадили за консултации 13 997 души. За онлайн консултиране как да продължат лечението си са се обърнали 1543 души и 441 са посетили приемната на НЗОК. От 2018 г. е създаден и имейл на гражданите, на който те сигнализират за нередности в своето лечение”, съобщи Петя Сотирова и напомни, че зеленият телефон е безплатен за пациентите, дори и при обаждания от чужбина.

Здравният икономист Аркади Шарков изтъкна ролята на недофинансираната здравна система у нас за риска от увреждане при оказване на медицински помощ.

„2,84 млрд. лв. внасяме всички ние в НЗОК, а държавата внася едва 1,39 милиарда за децата, пенсионерите и държавните служители. Липсата на адекватно финансиране поставя под въпрос качеството на лечението. Голям проблем е, че политиката в здравеопазването е базирана на емоции, вместо на факти и статистически данни”, каза той.

За опасната практика пациентите да се самодиагностицират и самолекуват чрез неблагонадеждни сайтове в интернет и социалните мрежи алармира Мария Силяновска от Сдружението на засегнатите от болести на щитовидната жлеза ВИОМ. Тя предложи българските лекари да се научат да разговарят на достъпен език с пациентите или при липса на време да ги насочват към достоверна информация, базирана на научни доказателства.

Боряна Ботева от Сдружението за развитие на българското здравеопазване обяви създаването на портал за подаване на сигнали за липсващи лекарства www.moeto-lekarstvo.com.

„От пускането му на 9 септември 2019 вече сме получили над 80 сигнала. Партнираме си с Изпълнителната агенция по лекарствата, която в едномесечен срок отговаря на всеки подал сигнал”, каза г-жа Ботева.

Веска Събева от Асоциация на родители на деца с епилепсия обясни, че връзката между лекар и пациент е напълно разрушена в България.

„Няма кой да обясни на пациентите, че медикаментите за епилепсия не са безвредни, че един епилептичен гърч не се лекува, защото въздействието на медикамента води до много по-тежки последици. Във Великобритания са осигурени медицински специалисти, чиято роля е да обясняват как влияят медикаментите, какви са страничните им ефекти и ги консултират при нужда”, разясни Събева.

Председателят на Сдружение „Спри рака” Росица Касабова пък обясни колко е важно за безопасността на лечението да има действащ раков регистър, в който да се проследява и ефекта от различните терапии. В България от 2012 г. раковият регистър не се попълва редовно и данните в него са ненадеждни.

Световният ден за безопасност на пациента се отбелязва в целия свят, като знакови сгради в големите градове на света и в Европа ще бъдат осветени в оранжев цвят. В 20.30 ч. в оранжево ще грейне и НДК.