„Сега е времето на ваксините. Усложненията от грипа са много опасни. Мерките трябва да се вземат преди да е дошъл сезонът на грипа. Обикновено той започва през ноември, а пикът е през януари. Ще са обичайните 4 щама, с леки изменения”, каза в ефира на „Събуди се” по Нова тв проф. Тодор Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести.

По думите му грипната ваксина има трайност около година и половина. „Това не значи, че е невъзможно да се разболееш. Ваксината намалява възможността да се заразиш, но не я премахва напълно. Тя помага да прекараш по-леко болестта”, обясни професорът.

Всяка година през февруари СЗО прави анализ за това каква е била епидемията през лятото в другия край на света, когато там е зима. Дали се заражда нов грипен щам? Обикновено те се зараждат в Югоизточна Азия.

"Засега няма нищо ново от Изток и нека не плашим хората. Горе-долу става дума за познатите щамове. Леко изменени, но нищо сериозно. Всяка година има грип”, кацза д-р Кантарджиев.

„Да не забравяме да си мием ръцете, да ползваме антибактериална кърпички. Когато някой кихне, да стоим по-настрани. У дома да имаме от маските. Миналата година бе постигнат сериозен успех, тъй като грипната ваксина се справяше на 80%. Бе улучен щамът. Рядко се случва толкова добра защита.

Дават се различни срокове за изграждане на антитела след ваксината - 10-14 дни. За мен са нужни 21 дни, за да сме сигурни, че ваксината действа. Циркулацията на грипните вируси започва през октомври, епидемичното разпространение - ноември, а масовото – януари. С коледните празници може да се позабави. Когато хората не са на работа, учениците - на училище, тогава се забавя малко”.

Професор Кантарджиев взе отношение и за решението за безплатното ваксиниране на 10 процента от възрастните хора над 65 години.

„Обикновено решенията за ваксините срещат някакъв отпор. Предвидено е за 10% от хората над 65 г. да се постави ваксина – безплатна и по желание. Процентът ще нарасне така, че след 3 г. всеки четвърти над 65 г. да бъде безплатно ваксиниран. Личните лекари трябва да преценят кои имат най-голяма нужда. Това са хората с хронични белодробни заболявания, с хронични заболявания на сърдечно-съдовата система."