2° C, мъгла
Терапиите за лечение на алцхаймер изостават от темпото, с което човечеството застарява и увеличава армията от дементни хора. Докато чакаме обещаващо лечение на когнитивния упадък, най-надеждното ни средство да се борим с него е профилактиката. Когнитивният спад при стареене може да бъде повлиян. Един от безспорните начини е да слагаме често в чинията си храни, които пазят мозъка от пагубните промени.
Науката проучва с тази цел много хранителни вещества, но към момента е доказала потенциал за ефект само от някои витамини, полезни мазнини, естествени растителни полифеноли. В същото време при неблагоприятно хранене или други аспекти на нездравословен живот когнитивните функции значително се нарушават, като началото може да бъде много по-рано от очакваното за късната възраст, каза за “24 часа” проф. Стефка Петрова, един от най-опитните български специалисти по хранене и диететика.
Нови доказателства показват значим отрицателен ефект на неклинично проявени дефицити на някои хранителни вещества при когнитивния спад и депресия при по-стари хора. Витамин D, витамините от група В и по-специално фолатите, В12 и В6, омега-3 мастните киселини и полифенолите съставят ядрото на научно доказаните храни с потенциал да намаляват риска от загуба на умствени качества. Интересно ново откритие е, че кафето също има защитна роля, по-изявена за жените, отколкото за мъжете. А алкохолът е в ролята на двоен агент - в малки количества от време на време виното може да е добро за мозъка, но при злоупотреба пиенето ускорява оглупяването.
Когнитивните функции включват дейностите на централната нервна система, свързани със заучаването, паметта, концентрацията, вниманието, способността за обработка на информацията, ориентация, речевите способности.
- Проф. Петрова, до каква възраст сме в най-добрата си умствена форма?
- Съществуват неоспорими доказателства, че основните аспекти на когнитивните функции започват постепенно да намаляват от началото на зрялата възраст дори в когнитивно здравите мъже и жени. Този спад започва през третото десетилетие на живота, засяга много измерения на познавателните функции и се среща при всички. Много хора в напреднала възраст имат само леко изразени нарушения, но когнитивните увреждания, свързани със стареенето, обаче стават все по-чести, тъй като повече хора живеят по-дълго.
- Кои фактори допринасят за умствената амортизация?
- Мозъкът е чувствителен към стрес. Особено уязвим е през ранното детство и в старостта. Неадекватното по качество и количество хранене в ранния живот - от зачеването и през кърмаческа възраст, има отражение върху функцията на мозъка и дълготрайни ефекти - върху когнитивния спад при стареене. През последните 15 г. беше открито, че около 100 трилиона микроорганизъма - 10 пъти повече от клетките ни, населяват стомашно-чревния тракт на човека. Те не са пасивни резиденти, произвеждат метаболити, които повлияват развитието на органите и системите, функциите на организма и здравето. Микробиомът включва микробите, техните гени и средата, в която те взаимодействат. Нарушен микробиален баланс по време на ранното развитие може има необратими последици. Храненето през ранния живот води до промени в микробиома
При стареенето
се увеличава
пропускливостта
на червата
Чревните микроорганизми въздействат на важната връзка между червата и мозъка, чрез която повлияват когнитивната функция.
Друг фактор, свързан с храненето, е затлъстяването в зрялата възраст. То увеличава риска за деменция в по-късния живот. В най-голяма степен се затруднява изпълнителната функция, но също и езиковите, моторните и паметовите дейности.
Метаболитни нарушения като инсулинова резистентност, наднормените триглицериди и лош холестерол, хипертонията и намален мозъчен кръвен поток, които се наблюдават преди клиничните прояви на болестните състояния, може да повишат риска от деменция. Инсулиновата резистентност, метаболитният синдром и диабет тип 2 са водещи причини за оксидативния стрес, който предизвиква дълбоки и трайни промени в структурите и функциите на мозъка. Установените ефекти при диабет тип 2 включват намаляване на вниманието и нарушаване изпълнението на задачи, свързани с паметта. Доказа се, че
затлъстяването
и последващият
диабет тип 2
увеличават риска
от деменция
с 80%, а от
болестта на
Алцхаймер - 65%
- Кои навици и фактори на средата ни тласкат в същата посока?
- Нездравословният начин на живот ускорява стареенето в сравнение с биологичната възраст и съдейства за риска от кардиометаболитни болести, рак и когнитивен спад. Стресът, неподходящото хранене, пушенето, прекаляването с алкохол, лишаването от сън и излагането на замърсители в околна среда променят начина, по който се изявяват гените. Храненето може да повлиява положително когнитивните функции при стареене
Средиземноморската диета получава значително внимание по отношение на ролята си за запазване на когнитивното здраве и защита срещу депресия при стареене. Метаанализ от 2017 г. на проведените до този период качествени проучвания показва, че Средиземноморската диета в най-голяма степен е свързана с по-ниска честота на когнитивни нарушения. Нови проучвания с ядрено-магнитен резонанс показват, че
Средиземно-
морската диета
е свързана
с по-голяма
дебелина на
мозъчната кора,
която от своя страна е условие за по-малък риск от когнитивни нарушения. Дългогодишни наблюдения показват обратна връзка между този начин на хранене и риска от депресия. Установено е, че всяко увеличаване на консумацията на зеленчуци със 100 г на ден намалява риска от когнитивни нарушения и деменция с 13%.
- В съветите за свеж ум в нета се фаворизират ту белтъчините, ту мазнините, ту въглехидратите. Какво казва науката?
- По-високият белтъчен прием е положително свързан със слуховата и зрителната памет и намален риск от когнитивен спад или деменция. Съгласно нови проучвания има положитела корелация между консумацията на свежо постно червено и птиче месо с редица параметри на когнитивните функции.
Високата и честа консумация на колбаси и други месни продукти обаче увеличава риска от болести, свързани със стареенето като рак, сърдечносъдови, деменция.
Съставът на мастните киселини на мозъчната мембрана се повлиява пряко от диетата и това фокусира вниманието на изследователите върху ролята на хранителните мастни киселини за когнитивните функции на мозъка.
Има убедителни доказателства, че дълговерижните омега-3 полиненаситени мастни киселини - ейкозапентаенова и докозахексаенова, са важни за когнитивното и психичното здраве. Хранителен източник са
мазнините в
рибите и морските
храни, но и
авокадото,
орехите,
ленените семена
и др. Добрите мастни киселини могат да се образуват в организма на човека от късоверижната омега-3 мастна алфа-линоленова киселина, която се получава от изброените растителните храни. В голямото американско Фрамингамско проучване е установено, че когнитивният спад има значима връзка с по-ниската концентрация на плазмената докозахексаенова киселина.
Връзката между въглехидратите и когнитивните функции е неясна, тъй като наличните доказателства са оскъдни. В някои проучвания по-високият прием на общи въглехидрати, на захари, на
диета с по-висок
гликемичен
товар се асоциира
с по-тънка
мозъчна кора,
която на свой ред е свързана с висок риск от когнитивни нарушения и деменция. Противно на тези констатации обаче при стари хора в социални домове е намирана връзка между депресията и диета с по-нисък гликемичен товар.
- Ролята на витамините по-ясна ли е?
- Смята се, че окислителният, оксидативният стрес има основен принос за невродегенерацията и депресията. Ефектите на антиоксидантите витамин С, бета-каротин и витамин Е са предмет на редица проучвания, но на този етап не могат да се направят заключения за техния ефект върху когнитивния спад. Необходими са интервенционни изследвания.
Многобройни изследвания обаче са показали, че дефицитът на някои В витамини - фолат, витамин В12 и В6, е свързан с по-значителен когнитивен спад при стареенето, но дефицитът само на фолатите и витамин В12 повлиява негативно психичния статус.
Витамин D има голям брой функции в организма, включително превенция на неврологични, автоимунни и психиатрични заболявания. Сега е установено, че рецепторите на витамин D са широко разпространени в цялото тяло и тяхното присъствие в централната нервна система е база за ролята на витамин D при развитието и поддържането на нейните структури и функции.
Витамин D
има доказано
протективна роля
срещу пролиферация на гладкомускулните клетки на кръвоносните съдове, възпалителните процеси, съдовата калцификация и повишаването на кръвното налягане. Проучването “Хранене, стареене и памет при стари хора” в Бостън е показало, че при ниски концентрации на витамин D е по-висок рискът от съдови инфаркти и е 2 пъти по-голяма честотата на деменциите. Нов систематичен преглед на 28 проучвания подкрепя връзката между статуса на витамин D и когнитивния спад в застаряващото население.
Дългогодишни проучвания установяват връзки и между приема на храни с общи или специфични полифеноли - естествени съставки на растенията, и когницията.
- С какъв ефект?
- Неотдавна проведено 3-годишно проследяване на лица в напреднала възраст е показало, че при диета, богата на общи полифеноли, спадат рисковете от смърт по всички причини, от спад на общата когниция и специфично - от намаляване на вниманието, съответно с 30, 47 и 48 процента.
В експерименти е установено, че
полифенолите на
канелата имат
защитен ефект
при въздействие на фактори, увреждащи функциите на нервната система. Съобщава се също, че добавянето на какаов флаванол за периоди до 2 месеца подобрява когнитивните резултати при хора в напреднала възраст.
- А чаша вино? Кафето? Кето диетата?
- Метаанализи на дългогодишни проучвания в напреднала възраст излезе с извод, че лека до умерена употреба на алкохол - обикновено вино, намалява когнитивното увреждане или риска от деменция, а тежкото пиене е свързано с тенденция към по-висок риск.
Прегледи на 37 надеждни проучвания на ефекта на приема на кафе и кофеин при стари хора са показали, че умереният прием има неврозащитен ефект срещу когнитивни и невродегенеративни нарушения, с по-силен ефект при жените.
Кетогенната диета се прилага в болнични условия при деца с някои форми на епилепсия за намаляване на епилептичните припадъци.
Въпреки че механизмите на това действие все още не са добре изяснени, установено е, че кетонните тела действат като невропротекторни агенти. Тъй като при алцхаймер има висока честота на епилептични припадъци, са правени клинични проучвания на ефекта на кетогенната диета върху възрастни с болестта и е установено известно подобряване на когнитивните функции. При хора без тежка деменция обаче не се установява положителен ефект.
Кетогенната диета напоследък стана популярна за намаляване на теглото, но проучванията показват значителни здравни рискове при дългото и неконтролирано прилагане.
Коментари