Представете си, че живеете на Малдивите. Освен на райски плажове, слънце и приказно море, хората, които обитават тези острови, могат да се похвалят, че имат един от най-ниските коефициенти на смъртност в света – едва 3,2 смъртни случая на всеки хиляда души през миналата година.

Ако обаче се върнете в реалността и осъзнаете, че живеете в България – тук положението е 5 пъти по-зле, отколкото на Малдивите.

България е в челната десетка на световните шампиони в черната класация по смъртност – 15,4 на хиляда за 2018 г. според worldpopulationreview.

Болести, пушене, пиене, замърсяване, гени, липса на достъп до здравеопазване, бедност, хранене – човек се пита какво от всичко това съкращава толкова много живота на българина, че дори

жителите на Того

и Уганда имат

два пъти

по-ниска

смъртност

от българската.

И ако това са страни, далечни от нас като ген, климат и територия, то е загадка защо близката ни по география и кухня Турция е абсолютен европейски шампион по най-ниска смъртност – 5,8 на хиляда души. Замърсеният въздух се смята за причинител на много от смъртоносните заболявания.

Замърсеният въздух се смята за причинител на много от смъртоносните заболявания.

На какво точно се дължат тези огромни разлики в смъртността, трябва да кажат експертите. Любопитен обаче е фактът, че именно в Кърджали - района с най-много етнически турци, е с едно от най-ниските нива на смъртност в България - 12,8 на хиляда, или доста под средната за страната. Така твърдят последните данни за 2018 г. на Националния статистически институт.

В същото време в района на Видин сме свидетели на

чудовищно висок

коефициент на

смъртност

- 23,2 на хиляда, което си е сигурно и световен рекорд.

До мрачния шампион на България се нареждат Монтана (21,7 на хиляда), Габрово и Кюстендил (20 на хиляда).

Каква е ситуацията в света? Веднага след България се нареждат Латвия, Украйна, Литва, Русия, Беларус, Румъния, Унгария, Грузия, Хърватия, Сърбия... Или с други думи, списъкът на страните с най-висок коефициент на смъртност след нашия е като хроника от комунистическите времена. Какво друго освен комунистическия режим от миналото може да свърже днес българина с литовеца и латвиеца, с които е коренно различен по климат, храна, ген и география?

Абсолютен световен шампион по най-ниска смъртност е Катар – само 1,6 на хиляда. До него се нареждат и ОАЕ, Бахрейн, Оман. Или с други думи,

където има

петрол,

почти не се мре

В ЕС най-висок коефициент на смъртност сред силно развитите икономики е регистриран в Германия. В дъното на таблицата са средиземноморските Франция, Италия и Испания.

Според експертите, докато световното население продължава да расте, много европейски страни “тичат” в обратната посока.

България е най-красноречивата снимка на смъртта на Стария континент, както сочат предвижданията на ООН. Според тях, ако нещата продължат да се движат в същата насока, между 2050 и 2100 г. сегашните 7 млн. българи ще се стопят до 3,4 млн., което значи, че ще изчезват с 60 000 на година, или със 164 на ден.

С други думи, в момента България е най-бързо обезлюдяващата се страна в света, като конкуренция ѝ прави само Румъния.

Вземайки предвид нивото на емиграцията, смъртността и раждаемостта у нас, демографските предвиждания на ООН очертават сценарий, при който до 2050 г.

българите могат

да станат третият

етнос в

страната си

- 800 000, като ще бъдат надминати от ромите (3,5 млн.) и от турците (1,2 млн.). През 2100 г. пък българите в България могат и да изчезнат.

От какво точно умират европейците и по-специално българите? Според данни на Евростат за 2015 г. българите мрат най-вече заради заболявания на органите на кръвообращението – 1133 на 100 000 жители, и това е много над следващите ни в черната класация румънци, унгарци и хървати.

Испанци, италианци и гърци умират

4 пъти по-малко

от нас

от тези заболявания. Втората причина за смъртта на българина е ракът, после са сърдечните заболявания.

Любопитно е и колко допринася за смъртността в Европа факторът самоубийства. Е, тук най-после сме малко по-назад с 9,3 самоубийства на всеки 100 000 души. Най-много се самоубиват в ЕС литовците (30,3), латвийците, словенците, унгарците, белгийците. Най-малко пък се самоубиват гърците (4,7) и кипърците.

 В Кърджали дълголетието е само аритметичен феномен

От разпространените наскоро данни на НСИ стана ясно, че от всички български области в две - София-град и Кърджали, има най-висока продължителност на живота, по-голяма от средната за страната - над 76 г.

Докато за София обяснението е в по-добрия достъп до здравеопазване, за Кърджали данните са чисто аритматичен феномен, обясниха за “24 часа” демографи.

Става дума за това, че в тази област през м.г. е имало голяма обратна миграция - 4000 души. 3600 от тези 4000 души са се върнали от съседна Турция. Твърде възможно е това да са хората, които като млади са напуснали България при т.нар. голяма екскурзия по време на възродителния процес и сега вече са се пенсионирали и се връщат да живеят в страната.

Но това изкривява данните, тъй като продължителността на живота е дробно число, в чийто числител е броят на смъртните случаи, а в знаменателя - броят на населението. В случая изведнъж се увеличава само знаменателят.

Изводът е, че сегашното “дълголетие” в област Кърджали е само временен феномен и той ще продължи дотогава, докато обратната миграция не спре.

Колкото до смъртността, тя зависи най-вече от това дали едно население е младо, или застаряващо. Колкото средната възраст на населението на една държава е по-възрастно, толкова вероятността от умиране ще е по-висока. Повечето африкански народи са със значително по-младо население, отколкото повечето европейски.

А ако се гледа смъртността на отделни населени места, ще се стигне до истински куриози. Например в Северозападна България населението е силно застаряващо. Има населени места с много малко жители - примерно 20-30 души, и то възрастни, в които смъртността може да стигне и дори да надмине 30 промила. Според данните на НСИ в село Дисманица, Габровска област, има дори 1000 промила смъртност, защото е имало само един жител и той е умрял през 2018 г.