Човешкият торс може да се раздели условно на три кухини: гръдна, коремна, тазова. Въпреки че всяка от тях има известна самостоятелност, те са свързани помежду си. Първите две са отделени от диафрагмата. Отвън границата между гърдите и корема върви по линията под ребрата. Гръдната кухина може да се разглежда като съставена от три части - лява, дясна и средна, наречена междинница (медиастинум). В гръдната кухина има органи, които са ограничени само в нейния обем - трахея, бронхи, бели дробове, сърце; а също и такива, които преминават през нея и навлизат в други области на тялото. Сред последните са хранопроводът, който започва от шията и стига до стомаха през диафрагмата; аортата - най-големият артериален кръвоносен съд; горната куха вена, събираща кръвта от главата и крайниците, и долната куха вена (съответно от останалата част на тялото), като и двете се вливат в дясното предсърдие.

Гръдният кош, в който се помества гръдната кухина, се състои отзад от гръбначния стълб с 12 прешлена и двойки соматични нерви, които излизат от всяко междупрешленно пространство и инервират органите и кожата. Отпред е ограничен от 12 ребра, като между всеки две от тях се образуват междуребрени пространства. Най-важни са първите 6 от тях. Самите дробове са отделени от гръдния кош посредством двойна ципа - висцерална, вътрешна, и париетална, външна, с течност между тях, която намалява триенето при дишането. Сърцето е отделено от останалите органи от подобна двойна ципа - перикардиален сак.

Болката в гърдите може да се раздели на два типа - плеврална и висцерална. Първата е остра, с белодробен, перикардиален или мускулно-скелетен произход, засилва се при движение, при смяна на положението. Често може точно да се определи къде е най-силна. Втората е тъпа болка, прилича на стягане, а понякога и на парене. Предизвиква се от сърцето или хранопровода. Има значение и накъде се излъчва болката. Например при внезапна поява и разпространение към гърба може да се предполага разкъсване на аортата, а при излъчване към лявата ръка - инфаркт.