Отговаря д-р Николай Доганов, акушер-гинеколог и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Херпесната инфекция е много разпространена. За периода 1960-1980 г. в САЩ е отчетено 15-кратно нарастване на инфек;иите с генитален херпес симплекс. Доказано е, че при сексуално активната популация е налице по-висока честота на херпесните инфекции.

Резервоар за нови заразявания са хора без симптоми, които изцяло предават заболяването. Инфекцията се придобива в ранния живот на възрастния с началото на половата активност. По-често се засягат хора с нисък социално-икономически статус.

При първичната инфекция след инкубационен период (от 2 до 7 дни) жената изпитва силни болки, парене и сърбеж. В следващите дни вирусът  се разнася по целия генитален тракт и оплакванията включват остри болки, тежест, често и болезнено уриниране, повишена чувствителност. Може да има леко повишаване на телесната температура, главоболие, слабост и увеличение на ингвиналните лимфни възли. Измененията по кожата са типични с появата на мехурчета, които бързо се променят в болезнена язва, а тя впоследствие се покрива с коричка.

Измененията остават от 2 до 6 седмици. Вирусът се открива в острата фаза в течността на мехурчетата, но след 2 седмици вече не се открива. Антитела се долавят 21 дни след първичната инфекция. Херпесът може да рецидивира.

Лечението е локално, венозно или през устата по назначение от специалист.

Контактът с херпесния вирус и състоянието на девствената ципа не са задължително в пряка връзка, т.е. девственица може да има контакт с вируса.