Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на здравното приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

За болки в простатата говорим, когато те са локализирани в ануса или между краката и се излъчват към пениса, тестисите, ингвиналния канал, сакрума (тазовите кости) и долната част на корема.

Болката може да бъде остра, тъпа и режеща.

Острата болка възниква при остър простатит, сперматоцист, абсцеси на простатата и перипростатит. Тя е постоянна, често има стрелкащ характер. Болните избягват да сядат, уринирането е учестено и затруднено, понякога се получава пълна задръжка на урината. Дефекацията също е придружена с болка.

Тъпа болка има при хроничен простатит. Тя е непостоянна. Изостря се при простудни заболявания, прекаляване с безразборните полови контакти, както и с алкохола, обстипация (запек), полово въздържане. Болка може да има и в началото, и в края на уринирането.

Диагнозата се поставя според клиничните прояви и лабораторните данни, получени при изследването на урината за бактериални причинители. Обикновено в тези случаи се търсят трихомони и хламидии. Диагнозата се улеснява значително от обективното изследване - ректално туширане. При остри процеси на простатната жлеза то не е показано. В зависимост от степента на възпалителния процес находката при ректално туширане е различна. При начален процес жлезата е почти нормална или леко оточна с увеличена чувствителност. Прави се масаж, за да се отдели оскъдно количество секрет, необходим за изследването му. Освен това изхвърлянето на простатния секрет улеснява заздравяването на възпалените жлезни лобове. При по-напреднал процес простатната жлеза е леко болезнена и може да бъде леко увеличена, като се опипват по-меки и по-плътни участъци. При масаж пръстът може да хлътва и да се отдели обилно количество тъмен секрет. При много напреднали процеси единият или двата лоба са с неправилна форма, с меки участъци и ръбцови изменения. При масаж се отделя обилно количество секрет. Измененията са по-големи при перипростатит. Жлезата е с неправилна форма, нееднаква плътност и с по-твърди участъци, които могат да симулират тумор. В простатния секрет в зависимост от стадия на заболяването се откриват левкоцити, епителни клетки и лецитинови телца.

При възпалителен процес е характерно увеличение на левкоцитите от 10-15 до изобилие и намаление до липса на лецитинови телца.

Със затихването на процеса броят на левкоцитите намалява, а се увеличава броят на лецитиновите телца. Намаляване броя на левкоцитите, но неувеличаване броя на лецитиновите телца говори за капсулиране на гнойните огнища в простатната тъкан.