Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Профилактиката на захарния диабет изисква преди всичко спазване на диета и дозирана физическа активност, които да поддържат нормално телесно тегло. Наднорменото тегло и затлъстяването са един от главните рискови фактори за развитие на диабет, особено при фамилна обремененост.

Рискът е още по-висок за хора, които имат генетично обусловена намалена чувствителност (резистентност) на мускулите и на други периферни тъкани към собствения инсулин. Те се отнасят към т.нар. метаболитен синдром (Х-синдром). При тях има затлъстяване, повишено кръвно и хиперинсулинизъм - повишена секреция на инсулина като компенсаторен механизъм. Успоредно с това инсулиновият отговор на различни хранителни стимули се забавя, а това води до високи стойности на кръвната захар след прием на храна, които допринасят за увреждане на секретиращите инсулин клетки на панкреаса. На по-късен етап техните функционални резерви се изчерпват.

Има лекарства, които повлияват благоприятно периферната инсулинова резистентност, като снижават кръвната захар и свръхсекрецията на инсулин. Най-често използваните са от групата на бигванидите, по-специално метформиновите препарати във вид на таблетки. Те се пият не само за лечение на диабет тип 2, но и от хора с нарушен глюкозен толеранс (предиабет), също и при метаболитен синдром и хиперинсулинемия без диабет. Във втория случай целта е намаляване на телесното тегло и преодоляване на инсулиновата резистентност, явяващи се основни рискови фактори за развитието на диабет на по-късен етап.

Нови перспективи откриват и медикаменти, които потискат разграждането на инкретините, повишавайки тяхното кръвно ниво. Инкретините са хормони, които се секретират в стомашно-чревния тракт при прием на храна. Установено е, че те засилват глюкозозависимия инсулинов отговор и подтискат секрецията на глюкагон (панкреасен хормон, който повишава кръвната захар). Освен това имат един изключително важен ефект - съхраняват жизнеността на бета-клетките в панкреаса и потискат апоптозата им (клетъчната смърт). В напреднал етап е приложението на такива препарати (отделно или съчетано с препарати от групата на метформина) при болни от диабет тип 2, с много добро повлияване на метаболитните показатели и отлична поносимост.

Най-важно за профилактиката на диабета и забавяне на прогресията му е рационален хранителен и двигателен режим, съобразен с възрастта и професията.

Предотвратяването на диабета изисква и активно лечение на съпътстващите болести, които могат да допринесат за изявата му. Между тях са много ендокринни болести - тиреотоксикоза, акромегалия, болест на Кушинг. Особено внимание се изисква към хора, които се лекуват с кортизонови препарати. Прилагането на препарати от групата на метформина при тях е относително противопоказано.