Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Невритът на зрителния нерв (ретробулбарен неврит) клинично се проявява най-често с внезапни болки в очната ябълка на едното око и зрителни смущения със замъгляване, размазване, частична или пълна загуба на зрението без видимо установими причини.

В последните години тези болни се консултират освен с офталмолог и с невролог и при над 30% от тях се откриват и други симптоми на засягане на нервната система. Това налага да се изследват с томограф и тогава се устанояват плаки на демиелинизация. Така се оказва, че всъщност това е първи симптом на множествена склероза (МС).

При 70-80% от болните с наличие на такива плаки в следващите 5 г. се проявяват други симптоми на МС. Установено е също, че при 30% от болните с неврит на зрителния нерв, които са без такива промени при първия пристъп, в следващите 10 години също могат да се проявят и други симптоми на МС.

При много от болните с неврит на зрителния нерв е възможно да бъде отстранен един-единствен инцидент през целия им живот и да нямат други пристъпи от същото заболяване или трансформация (превръщане) в МС. Рецидиви на самия неврит на зрителния нерв са налице при 15- 30% от случаите. Самото наличие на неврит на зрителния нерв всред другите симптоми при болните от МС е емпиричен белег за относителна доброкачественост на клиничното протичане и хода на МС, тъй като е наблюдавано, че при болните с първи симптом неврит на зрителния нерв или с други предимно сетивни симптоми са с по-меко протичане през първата и през следващите 5 г. Това определя по-доброкачествена форма на протичане на МС, при която инвалидизирането е много по-бавно.

Въпреки че е възможно и самоизлекуване, съвременното лечение на неврита на зрителния нерв е с кортизонови и други медикаменти и почти винаги е успешно, ако подобрението завърши до шестия месец от началото. Важно е да се знае, че при болните с МС, независимо с какъв симптом стартира заболяването, основното внимание и активност в леченито трябва да бъде насочено през първата година на болестта, в която значително се определя по-нататъшният ход. А след това болните от МС не трябва да остават без активно съвременно лечение, защото и най-доброкачествените форми след десетата година се превръщат във вторично прогресивни и бавно и неотклонно инвалидизират болните. През първата година винаги търсете поне още едно мнение от невролог.