Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Отоците на краката могат да бъдат израз на различни болести и нарушения във функцията на различни органи. Те са причина за подробно диагностично изследване и уточняване на състоянието, довело до тяхната поява.Така например отоците, които се увеличават и са най-изразени в края на деня, са по-характерни за сърдечно болни със слабо сърце (сърдечна недостатъчност) или болни с разширени вени.

Често при хора със затлъстяване, които идват на преглед при кардиолога, уплашени от ежедневните отоци по краката, не намираме сърдечно заболяване, а просто задръжка на течности под влияние на наднорменото тегло.

При хора, които нямат предварителни оплаквания от страна на сърцето, е малко вероятно наличие на сърдечно заболяване, защото отоците се появяват в напреднал стадий от болестта. Класически сърдечни отоци се наблюдават при наличие на десностранна или двустранна сърдечна слабост, която може да бъде предизвикана от различни заболявания на сърцето (исхемична болест, кардиомиопатия, миокардит, констриктивен перикардит, белодробно сърце и други).

Когато отоците са не само по краката, а има и в корема (асцит), трябва да се изследва не само сърцето, а и черният дроб, защото много често има и смесена патология. Друга трудност в диагнозата създават бъбречните заболявания, предизвикващи отоци по краката или хора със сепсис (разпространена инфекция в организма) с подобни прояви.

Необходимите правила, които всеки човек с новопоявили се отоци трябва да спази, е да се консултира първоначално с личния си лекар, който на базата на преглед, електрокардиограма и лабораторни изследвания ще го насочи към кардиолог или друг специалист за специализирани изследвания (например ехография, компютърен томограф и др.).

Специална група представляват оперираните с байпас болни, при които са използвани вени от краката. При тях периодично могат да се появят отоци, без да са израз на сърдечна слабост, но по-лошият вариант може да бъде, когато тяхното наличие бъде подценено и неправилно интерпретирано в условията на сърдечна декомпенсация. За избягване на такива съществени грешки е необходим периодичен годишен контрол от кардиолог.