Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Херпес зостер се предизвиква от т.нар. варицела-зостер вирус (същия, който причинява масовата болест варицела). Вирусът може да предизвиква както епидемии от варицела, така и отделни, несвързани заболявания в резултат на продължителното му носителство в латентно състояние (херпес зостер).

Поради високата възприемчивост към тази вирусна инфекция почти всеки човек преболедува от варицела още след първата си среща с вируса в детска възраст.

Боледуването от варицела обикновено завършва с пълно оздравяване и изработване на продължителен имунитет. Въпреки това обаче вирусът може да се запази с години в нервните клетки на оздравелия, без да го разболява пак (в т.нар. латентно състояние).

При ситуации на понижен имунитет (напреднала възраст, имунодефицитни и злокачествени болести, имуносупресивно лечение и др.), вирусът може да се "събуди". Това клинично се проявява като "локализирана варицела", известна като херпес зостер.

С други думи, херпес зостер е клинична проява на реактивирането на латентна инфекция при хора, прекарали варицела. Има го при 15-30% от възрастните и по-рядко при децата. Протича с едностранен обрив - мехурчета, само по хода на засегнатия нерв. Появата на обрива е свързана и с болка, която при над 30% от възрастните пациенти може да прерасне в постхерпетична невралгия, траеща дълго време.

Причините за невралгичната болка не са изяснени. Но се смята, че в основата им е засягането на нерв при тежък възпалителен процес. За лечението на тази болка няма специфични средства, а само болкоуспокояващи и противовъзпалителни препарати, предписани от лекар. Според някои проучвания, ако в острата фаза на херпес зостер се приложи антивирусно лечение, рискът после да се развие невралгия се намалява или поне се съкращава нейната продължителност.