Учен от университета "Дюк" има ново обяснение защо в детството дните се точат до безкрайност, а с възрастта сякаш се скъсяват. Обяснението е физическо.

Д-р Адриан Бежан пише в новия брой на "Юръпиън ривю", че това твърде осезаемо времево несъответствие се дължи на забавянето на скоростта, с която мозъкът получава и обработва визуална информация в процеса на стареенето.

"Хората често с удивление изтъкват колко дълги са били дните им, когато са били деца или младежи. Не че са правели кой знае колко значими неща. Но тяхната ментална обработка е била мълниеносно бърза", пише ученият.

Той отдава усещането, че времето ускорява хода си на стареенето. Невронната мрежа съзрява, расте и става все по-сложна и оплетена. Това означава, че електрическите сигнали имат все по-дълъг път през нея. С възрастта съпротивлението на тези сигнали също нараства.

В резултат се забавя темпът, с който образите се обработват в мозъчната кора. Доказателство е честотата, с която се движат детските очи в сравнение с честотата на движение на очите при възрастните. Децата обработват образи много по-бързо, възприемат повече информация и затова очите им се движат повече, отколкото очите на стари хора.

И понеже възрастният човек възприема по-малко нови образи за същия отрязък от време, на него му изглежда, че този отрязък протича по-бързо. Спомен от незапълнено със събития време не остава и то се изличава, сякаш го е нямяло.

"Човешкият мозък усеща потока на времето като поток от сменящи се възприети образи. Настоящето е с различен темп от миналото, защото умственото ти възприятие се е променило, а не защото часовникът ти избързва. Дните са били толкова дълги в младостта ти, защото младият мозък е възприемал много повече изображения за един ден, отколкото възприема старият мозък", обяснява д-р Бежан.