От прекаран грип възможните усложнения за сърцето са перикардити и миокардити. От тях са най-застрашени хората с болни сърца или с други съпътстващи заболявания, обяснява доц. Кирил Карамфилов от Александровска болница.

В повечето случаи миокардитът няма тежки и специфични оплаквания, така че диагностиката му не е лесна. Но той може да се разгърне и до сърдечна недостатъчност.

Основните оплаквания са гръдна болка, задух, прескачане и сърцебиене, намаляване на функционалния капацитет на сърцето и ограничена работоспособност. За разлика от болката при исхемична болест, тази при миокардит или перикардит е постоянна и зависи от позицията на тялото и от вдишването и издишването.

При исхемична болест болката се провокира от физическа активност и излизане от топло на студено. Тя не зависи от позицията на тялото и се облекчава с нитроглицерин. При миокардит болката може да трае с дни, а засилването й да зависи от позицията на тялото. Правят се кардиограма, ехография, а за да се открие причинителят, се пуска и серологично изследване. То показва антитела срещу определена група вируси. Най-често грипни, парагрипни, коксаки, както и вирусът Епщайн-Бар.

При безсимптомното протичане възпалението е леко и се засяга по-малка част от сърдечния мускул. Няма оплаквания като прескачане и сърцебиене. Много хора дори не разбират какво се е случило и лесно го преживяват. Когато се засегне по-голяма част от сърцето и особено помпената функция, то не може да изтласква кръвта и да осигури нормална циркулация. Тогава се стига до типична сърдечна недостатъчност.

При хора със сърдечни проблеми миокардитът изисква лечение в болница. Ако лекарите са бързи, прогресирането на болестта се спира, казва доц. Карамфилов. Сърцето може да се укрепи с различни средства - да се отводни болният и натоварването на сърцето да е по-малко, да се дадат медикаменти за разширяване на кръвоносните съдове, за да се намали съпротивлението, което изпитва сърцето, докато помпа кръв. Като се облекчава сърдечната функция, се намалява стресът в сърдечния мускул и се ускорява лекуването. В редки случаи се налага механична поддръжка на сърцето с машини.

При миокардит се засяга и перикардът. Това е и причината да се говори и за миоперикардит. В единия случай се засяга повече мускулът, а при другия - перикардът, но те са свързани и често страдат и двете.

Перикардитът е по-чест от миокардита. При него има по-изразени оплаквания, но функцията на сърцето не е сериозно влошена. Т.е. при него има по-изразена болка и астенодинамия (синдром, който ограничава функционалния капацитет на сърцето), но това не влошава дейността му. Процесът може да е по-сериозен при наличие на силен токсичен вирус и ако болният е със слаб имунитет.

Перикардът е торбичка, която от едната страна покрива околни органи като бели дробове, гръбначен стълб, гръдна кост, а вътрешната част обвива сърцето. Между двете обвивки има малко течност и когато се съкращава сърцето, това осигурява естествен процес на работа. При тежък перикардит, реакцията на възпалението е силна и има условия за прорастване на влакна между двете обвивки. Това е тежко усложнение, което ограничава разтегливостта на сърцето. След време (месеци, години) прорастват фиброзни влакна между двете обвивки и сърцето не може да работи правилно. При това усложнение лечението трябва да е бързо. Като се овладее острият процес, болката намалява.

Най-добрата профилактика на тези усложнения след грипа е болните да се движат и да поемат силна храна. Най-вече белтъчни продукти, на които разчита имунитетът. Добре е да се приемат топли течности и мед. Достатъчни са по 3-4 км разходки на ден, които подобряват тонуса, обмяната и имунитета. И, разбира се, да се избягва контакт с болни от грип, да се носи маска при необходимост.