Много германски специалисти по белодробни заболявания поставят под въпрос граничните стойности за азотни окиси и фини прахови частици. Те твърдят, че тези стойности са въведени въз основа на недостатъчно надеждни епидемиологични изследвания, съобщава "Дойче веле".

Колко опасни са азотните окиси и фините прахови частици?

Германското дружество на пулмолозите публикува в края на 2018 г. становище за опасностите от замърсяването на въздуха. Авторите изброяват въздействията на различни вредни вещества върху белите дробове, сърцето, органите, централната нервна система, както и върху вътреутробното развитие. Те настояват за „значително намаляване на концентрацията на вредни вещества във въздуха и за занижаване на максимално допустимите стойности, които са в сила".

Медиците нямат единно становище

Но авторите изтъкват и принципната трудност да се установят точни гранични стойности. По правило епидемиолозите разработват своите препоръки въз основа на статистическите данни за определени болести и техните причини. На тази база законодателят определя максимално допустими стойности за замърсяването на въздуха. Този метод обаче може да се окаже и неточен, защото е много трудно и дори невъзможно да се разграничи въздействието на едни вредни вещества от това на други.

По правило човек е изложен на смесица от най-разнообразни външни влияния, пишат авторите на становището. Понякога вредното влияние на едно или друго вещество зависи и от концентрацията му във въздуха – това също е фактор, който затруднява изследването на причините за едно или друго заболяване. Според авторите много по-точни са експерименталните токсикологични изследвания върху клетъчни организми, животни и хора.

На недостатъците на епидемиологичните изследвания обръща внимание и група  от 112 експерти по белодробни болести. Те обаче не смятат, че максимално допустимите стойности за замърсяване на въздуха трябва да бъдат занижени. Проф. Дитер Кьолер, специалист по интензивна медицина, е инициатор на групата и търси подкрепата на още специалисти. През септември 2018 г. той публикува статия в германско специализирано издание за лекари, в която твърди, че да се използват данните от епидемиологични изследвания като основа за определяне на максимално допустимите стойности за вредно замърсяване на въздуха е „научно несъстоятелно".

Аргументът му е следният: хората, живеещи в райони с повишена концентрация на вредни вещества, действително умират сравнително по-рано, отколкото в други райони. Но никак не е ясно дали причината за тяхната смърт е само замърсяването с фини прахови частици и азотни окиси. Възможно е да се намесват и други фактори като пушене, консумация на алкохол, недостатъчно движение, липса на медицински грижи, нередовен прием на медикаменти и т.н.

„Има фактори, които са сто пъти по-рискови от замърсяването на въздуха"

„Всички тези фактори действат в повечето случаи стократно по-силно" от замърсяването на въздуха, пишат Кьолер и колегите му. Друго тяхно възражение е: епидемиологичните изследвания изобщо не се занимават с въпроса за критичната токсична концентрация на отделните вещества. Известно е обаче, че и най-силната отрова може да бъде безвредна в определена концентрация.

Ако действително имаше много смъртни случаи вследствие на замърсяване на въздуха с фини прахови частици и азотни окиси, това отдавна щеше да е направило впечатление на специалистите по белодробни заболявания. Но такива констатации досега просто няма, твърди групата учени около проф. Кьолер Според тях е „много вероятно" в научните данни, водещи до подобни оценки, да се съдържа „системна грешка".

Кьолер и неговите съмишленици разглеждат своето становище като принос в обективирането на емоционално водения дебат за забраните за дизелови коли и максимално допустимите стойности на замърсяване.