Не пенсиите за хората с увреждания са проблемът на социалната система

Всеки знае за нацистките концентрационни лагери, в които са избити над 6 млн. европейски евреи. Много малко обаче се сещат, че преди тях Хитлер започва да прочиства расата откъм инвалидите. Акция Т4 започва през 1939 г. и само за две години са убити над 70 хил. германци с увреждания.

Макар и без указ за евтаназиране на непълноценните България от няколко години очевидно е поела някаква своя Акция Т4. И инвалидите се превърнаха в обществен враг, който изяжда парите за пенсии на честните, работливите и най-главно красиви и неувредени българи. Тази политика бе най-ясно озвучена от Валери Симеонов, докато беше вицепремиер. Именно той постави задачата, че поне 150 хиляди телкови решения трябва да бъдат отменени, защото на око прецени, че толкова били фалшивите инвалидни пенсии. А техните пари му трябваха, за да изпълни предизборното си обещание да направи минималната пенсия 300 лв. Не го изпълни, а очевидно този мандат и няма да стане това.

Симеонов обаче не е първопроходник на холокоста срещу инвалидите. Преди него беше Симеон Дянков, който спря т. нар. четвъртинки, които получаваха пенсионерите с увреждания. А преди него цяла плеяда политици, които намираха във “фалшивите” инвалиди оправдание за собствената си некадърност да научат как функционира социалната система.

И последната акция на прокуратурата и МВР, при която изведнъж бе установено, че стотици милиони изтичали за фалшиви инвалидни пенсии, е само потвърждение, че холокостът срещу инвалидите е започнал. Дали заради незнание, или следвайки политическата повеля на това правителство, че инвалидните пенсии трябва да се орежат, очевидно започва чистка. В която покрай сухото ще изгори и мокрото. Както вече се е случвало.

Повелята да се режат инвалидните пенсии и като цяло да се намаляват процентите увреждания в телковите решения не е от вчера. От години в НОИ функционират т.нар. тричленки, които, странно защо, носят името на една от най-мракобесните институции на сталинисткия терор. Тези тричленки преглеждат всяко едно телково решение. И обжалват на общо основание пред НЕЛК, за да бъдат отменени. В резултат се спират пенсии, докато се направи преглед на решенията, често пъти се отменят основателни решения или пък цели ТЕЛК комисии се нарочват за виновни и лекарите в тях се наказват да връщат хиляди левове на НОИ.

С тричленките е свързан един от най-мрачните ми спомени в журналистиката. През 2013 г. тогавашният социален министър Хасан Адемов ми се обади. За да потърси помощ, защото заради тричленките доста хора в Делиормана бяха останали без пенсии. Истински болни хора. Сред тях имаше и жена с тежко увреждане, лежащо болна и в последните си дни. От нея тричленките искаха да отиде до Варна, да си направи нови изследвания и евентуално тогава да ѝ възстановят пенсията, от която пък се купуваха лекарствата, за да се поддържа жива тази жена. Надеждата на Адемов беше, че разказвайки във вестника, ще успеем да спрем такива обжалвания, които буквално могат да бъдат наречени гавра с труп. Разказахме, но тричленките продължиха по същия начин. А жената умря, преди да ѝ бъде възстановена пенсията, в голяма степен и заради разкарването до Варна.

Всъщност нито инвалидните пенсии като цяло, нито фалшивите инвалиди са някакъв огромен проблем на българската социална система. Да, има малко над 400 хил. инвалидни пенсии. Което реално е под 5% от населението на страната, а в тях има и доста хора, които са вече пенсионери за стаж и възраст, просто инвалидната пенсия им е била отпусната първа. Факт е също така, че под половин процент от инвалидните пенсии могат да бъдат наречени фалшиви. Дори официалните данни на НОИ, които управителят на осигурителния институт Ивайло Иванов не спомена при обявяването на поредната гонка срещу инвалидите, го потвърждават. За периода 2010-2016 г. от издадени над милион телкови решения НОИ е оспорил малко под 20 хил. И само при 28 случая е установено завишаване на инвалидността или неоснователно присъждане от страна на телковата комисия. Спрените пенсии са само 14. А в 24 случая НЕЛК даже е установил, че ТЕЛК е орязал първоначалния процент на неработоспособност и има основание да се даде по-висок. При среден размер на пенсията за инвалидност от 202 лв. през 2017 г., тоест в края на отчетния период, реално обжалванията са спестили на НОИ по 2828 лв. на месец, или 33 936 лв. за година. Доста далеч от твърдените при последната акция на прокуратурата стотици милиони левове. И със сигурност спестяванията не оправдават дори заплатите на тричленките в НОИ, които се занимават с обжалванията.

Всъщност инвалидните пенсии показват ясно огромния проблем на българската социална система. Не само на пенсионната, а на обществото като цяло. Защото наистина инвалидните пенсии са някакво спасение от мизерия към поносима бедност за доста хора. Първото грандиозно нарастване на пенсиите за инвалидност бе при управлението на тройната коалиция. Когато, за да бъдат подпомогнати малко възрастните, бе отпусната инвалидна добавка към пенсиите в размер на 25% от социалната пенсия. Реално списъкът на болестите, за които се дава ТЕЛК, включва почти всяко хронично заболяване, което настъпва с възрастта.

И тогава над 400 хил. пенсионери се оказаха и инвалиди. Което само илюстрира краха на здравната система в България, която е неспособна да осигури качествен живот на възрастните хора. Неслучайно България е с най-ниската средна продължителност на живота в целия ЕС.

Показателно е, че най-много хора с телкови решения са от възрастови групи след 55-годишна възраст. Именно тогава, когато здравната грижа вече е определяща за доброто състояние на човек.

Вторият голям бум на инвалидни пенсии пък бе при кризата през 2009-2011 г. Тогава наистина доста хора потърсиха спасение в телковите решения. Останали без работа и без някакви надежди да си намерят, просто легализираха болестите си, за да имат някакви, макар и малки доходи. Именно в тези години се появи и общественият враг инвалид. И ако в момента наистина има отново ръст на инвалидните пенсии и всяка четвърта нова е заради общо заболяване, както твърди НОИ, то решението е политиците да потърсят от какво се спасяват хората чрез телковите решения, а не да насъскват по тях МВР. Защото реалната причина за това не е увеличението на пенсиите за инвалидност, а намалението на тези за осигурителен стаж и възраст. Просто увеличаващите се изисквания за пенсиониране съвсем нормално и целенасочено намаляват броя на новите пенсионери. Това обаче е естествен процес и няма нужда да бъде противопоставяно на инвалидите.

Третата огромна причина е системата на ТЕЛК. Първо, инвалидност се дава за всякакви болести, които не водят до реална нетрудоспособност. Второ, вече пето правителство не успява да отвърже медицинската експертиза от тази дали увреждането наистина ти пречи да работиш. Трето, телковите комисии решават случаите по документи. Каквото им занесе като изследвания кандидатът за инвалидност, това е. А освен при видими увреждания като липса на крайник, колкото и да го оглеждат лекарите, трудно ще му избие захар по челото на един човек с диабет примерно. Трябва да се съобразят с документите. И тук държавата от години обещава електронни здравни досиета, до които телковете да имат достъп. И от години никой здравен министър не успя да ги направи.

Да, в телковите комисии има корупция. И няма как да няма, след като лекарите в тях могат да разчитат единствено на държавната заплата, а не могат да работят като истински лекари. И притиснати от мизерните заплати и изкушението е съвсем нормално да му се поддават. Точно като във вица за митничаря, който за рождения си ден бил оставен сам на смяна.

Именно промяна на телковете, въвеждане на експертиза за работоспособност и политика, която да дава възможност на инвалидите да работят за добри пари ще решат проблема с инвалидните пенсии. Холокост и прокурорски акции могат само да го задълбочат и да накарат хиляди хора да мразят държавата си. Никой няма нужда от това.