Детската самота е нов социален проблем, се казва в проекта за Национална стратегия за детето 2019-2030 г., публикуван за обсъждане. Този феномен се дължи преди всичко на трудовата миграция на родителите. Трансформациите в семейните отношения ограничават възможностите за нейното компенсиране, смятат според БТА авторите на стратегията.

Проблем остава детската бедност

Проблем остава и детската бедност, която според стратегията е с най-високите стойности напоследък. По данни на НСИ като бедни се определят 37,9% от децата до 17-годишна възраст, а почти половината от българските деца живеят в риск от бедност или социално изключване.

Продължава негативната тенденция в детското благосъстояние. В стратегията се отчита, че "сивата икономика" "изяжда" парите за подкрепа на децата.

Проблемите на българското дете се задълбочават и заради нарастващия дял на самотните родители и трансформацията в модела на българското семейство. В стратегията е заложено стимулиране на ролята на бащите в отглеждането на децата чрез кампании за споделено родителство, както и навлизане на повече мъже в помагащите професии.

Нужен е нов Закон за детето и семейството

В проекта се отбелязва важността да се създаде и приеме нов Закон за детето и семейството. Това вероятно ще стане още тази година, защото вече беше обявено като приоритет от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.

Предвижда се да бъдат приети и национални стандарти за ранно детско развитие, както и тяхното въвеждане във всички услуги за деца. Въвеждането на стандарти за качество на грижите в детските ясли и предучилищното образование в съответствие с Европейската рамка за качество на услугите за образование и грижи в ранна детска възраст също е заложено в проекта.

Ще се актуализира списъкът на детските болести, за които НЗОК плаща лекарствата

Ще има актуализация на списъка на заболяванията на деца, за чието домашно лечение у нас НЗОК плаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, както и на медицинските изделия, прилагани в болничната помощ.

Отпадане на регулативните механизми на НЗОК за прегледи и изследвания на деца и разширяване на списъка на лекарствените продукти и консумативи за деца за домашно лечение, както и на медицинските изделия, заплащани от НЗОК, е заложено още в проекта на документа.

Предвижда се да се подобрят уменията на медицинските специалисти от доболничната помощ за ранно разпознаване на прояви на депресия и тревожност при бременните и родилките и предоставяне на психологическа подкрепа за нуждаещите се жени.

Предлагат се и нормативни промени за акушерската помощ на здравно неосигурени бременни с цел разширяване на достъпа до здравни грижи и проследяване на бременността.

Стратегията предвижда актуализация на медицинските стандарти по педиатрия, неонатология и обща медицина. Целта е въвеждане на по-конкретни механизми за разпознаване на затруднения в развитието на децата, както и приемане на насоки за работата на специалистите в здравните заведения, базирани на научни доказателства.

Ще има и патронажна грижа за всички деца до 3-годишна възраст.

Към 2030 г. трябва да са постигнати средните показатели на ЕС за медицински персонал, достъп до педиатрична грижа, стоматологична грижа, имунизации, болнично лечение и намаляване на детската смъртност

Ще се въведе пълна и изрична забрана за телесно наказание на деца

В проекта на стратегия се предвижда и цялостна реформа в областта на правосъдието за деца и създаване на система за детско правосъдие, ориентирана към правата на децата. Въвежда се пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца, криминализиране на домашното насилие и въвеждане на ефективна система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани. Ще се забрани и задържането и лишаването от свобода на деца под 14-годишна възраст.

Предвидено е и ратифициране на Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето.

Откъде ще дойдат парите за мерките в Стратегията?

Основният източник за финансиране на дейностите по Стратегията се очаква да бъдат държавният и общинските бюджети. Ще се търсят и пари по линия на оперативните програми на Европейския съюз и от бизнеса.

В Пътната карта към Стратегията ще има прогноза за необходимите инвестиции през целия период на изпълнение на документа.